Последва продължителна пауза, докато мистър Страп приготви отговора си. Видях, че бързо написа някаква бележка на помощника си (татко нямаше помощник, докато Том не се зае със същата професия).
Най-накрая мистър Страп стана и заговори неуверено:
— Трудно ми е, уважаеми съдии, да кажа каквото и да е, без да изразя гнева и учудването си от начина, по който се отнесе колегата към съда. Но — бързо продължи той, за да не даде възможност на татко да го прекъсне — предложението му ни заинтересува и ако то спомогне за мирното и тихо уреждане на този печален конфликт, или при условие, че понито бъде предоставено (Страп повтори два пъти условието), ние ще оттеглим обвинението и ще уредим разрешаването на въпроса другаде и по друг начин — така, както предложи мистър Куейл.
Из залата се разнесоха най-различни видове смях и възгласи, двама души изръкопляскаха. Забелязах, че нашата градска учителка мис Хилдебранд пламна и се усмихна радостно. Така се изненадах! Тя беше на страната на Скоти! А имайки предвид гущерите на Скоти в бюрото й, аз все си мислех, че е на страната на Елисън Еър.
— С позволение на съда — каза татко, след като съдията въдвори отново тишина, — искам да направя едно специално уточнение. Ще предоставим понито само при условие, че се спази законът, и то най-стриктно, както подобава в такива случаи. Ще предадем понито на полицията и те ще го задържат в техния обор под гаранция, че няма да има каквито и да е увъртания, намеси и достъп до него и от двете страни, докато не стигнем до споразумение. Ще предадем понито само при тези законни положения, които в никакъв случай не трябва да се нарушават.
— Аз не мога да гарантирам всичко това, мистър Куейл. Ако прекратя делото…
— Извинете, ваша милост, делото не се прекратява, а само се оттегля обвинението.
— Добре, добре. Но не е моя работа да давам инструкции на полицията.
— Сержант Колинз ще ми даде честната си дума — каза татко.
Колинз стана.
— Уверявам съда, че понито ще бъде задържано в обора.
— Не се съмнявам, сержанте. Но при най-строго съблюдаване на закона. Иначе законът ще бъде нарушен и последствията — сериозни.
— О, боже господи! — въздъхна Страп.
— Оттегляте ли обвинението, мистър Страп? — отегчено попита съдията.
— Да, уважаеми съдии. Оттегляме го.
— Да се отбележи в протокола, че делото отпада от списъка.
И така делото беше прекратено. Точно в този миг пристигна Питърс със Скоти. Загорялото лице на Скоти пламтеше, той беше смутен, но все така войнствено настроен. Беше си махнал връзката, но не и символизиращите порядъчност обувки и чорапи.
— Браво, Скоти! — подвикна някой от залата и аз видях, че това беше Питърсън — старият нощен пазач на склада за дървен материал, който обичаше да се шегува с нас, децата: даваше ни шест пенса и ни пращаше за боя на райета, което означаваше, че просто ни дава шест пенса. Четирима от присъстващите се приближиха до Скоти и го затупаха по рамото, а останалите заобиколиха Елисън Еър, с което го притесниха и смутиха. Настъпи изключителна блъсканица — първата крачка към разделянето на града на два лагера: тези за Скоти и тези за Елисън Еър, или по-скоро за Джоузи Еър. Едно твърде скандално разделяне сред съдебната зала.
— Тишина! Тишина! — крещеше съдебният пристав мистър Къф.
— Ще наредя всички да напуснат залата, ако тази демонстрация не спре — викаше съдията.
Хората и без това си тръгваха, тъй като бе обявено следващото дело (някаква разправия между двама братя). С надеждата, че татко не ме е видял, аз се промъкнах през малката тълпа на входа и хукнах да бягам. Не успях да стигна и до ъгъла, когато чух, че някой ме вика:
— Кит! Кит Куей!
Мис Хилдебранд! Знаех си, че ме е видяла в съда, затова спрях, надявайки се да я придумам да не каже на директора.
— Какво правиш тук? — каза тя със строго изражение на младото си пламнало лице. Мис Хилдебранд се изчервяваше дори когато ни хващаше на местопрестъплението. Говореше винаги строго, сякаш бе решила да е сурова към нас — безнадеждна работа.
Нямах никакво извинение и запристъпвах от крак на крак, изчаквайки я да ме настигне.
— Е, хайде — каза тя. — Да се върнем заедно.
Да вървиш заедно с учител, е винаги мъчително, но да вървиш с мис Хилдебранд, и то при такива обстоятелства, бе наистина много, много мъчително.
— Баща ти е много умен — каза тя.
— Знаех си, че ще отърве Скоти — гордо отговорих аз, макар съвсем да не бях уверен до последния миг.
— Мислех, че ще пратят Скот Пири в затвора. Само ако го бяха направили — заговори тя стеснително и бързо както винаги, — щях да стана и да възразя.