— Ах ти, мръсно псе! — възмутено пошепнах в ухото му веднъж, когато седях на оградата, а то се доближи до мен. Кълна ви се, че ухото му потрепна, то вирна глава, а очите му ме погледнаха като очите на куче.
Междувременно документите по делото бяха прехвърлени и Страп, адвокатът на Елисън Еър, уреди то да се гледа първо при следващите съдебни заседания. Този път съдът бе от по-висша инстанция, с гост-съдия мистър Лейкър. Той беше известен с това, че никога не говореше много в съда, а още по-малко извън него, но пък беше редовен посетител на всички конни надбягвания в съдебния окръг и прочут познавач на коне.
В деня преди гледането на делото мистър Пейли, млекарят, поиска да види баща ми. Беше застанал на площадката пред задната врата на къщата ни, с гюма и малкото канче в ръка.
— Мистър Куейл, аз познавам това пони. Добре го разгледах в полицейския обор и искам да се закълна в съда, че това пони е понито на Пири. Виждал съм понито му стотици пъти, пък и разбирам от коне. Нали от двайсет години разнасям млякото с коне…
— Много мило, мистър Пейли — каза татко, — но виждали ли сте понито на мис Джоузи Еър отблизо?
— Не, никога не съм го виждал.
— Тогава едва ли бихте ми помогнали, мистър Пейли — заяви татко.
Мистър Пейли веднага схвана мисълта на татко и каза:
— Ако търсите някой, който би се закълнал, че това не е понито на Джоузи Еър, трябва да знаете, че сте си поставили трудна задача, мистър Куейл, тъй като никой от града не е разглеждал добре понито й.
— Ето това е проблемът — каза татко.
— В такъв случай, желая ви успех — промълви разочаровано мистър Пейли.
— Ако ми потрябвате, ще ви се обадя — каза татко. — Може би ще ми помогнете с показанията си.
Докато вечеряхме, татко ни съобщи, че мистър Страп ще има четирима свидетели, някои от тях — експерти. Татко също имаше четирима свидетели, включително и експерта мистър Крисп, стария познавач на коне. Татко не ни каза как ще представи делото. Само спомена, че ще се опита да спаси Скоти от свидетелската ложа.
— Дадох да се разбере, че ако Страп пожелае да разпитва момчето, аз пък ще разпитам Елисън Еър.
Всички знаехме, че Елисън Еър определено не би желал да бъде разпитван от баща ми в дело като това (а именно богаташ срещу бедно дете). Общо взето, се чудехме как ли ще свърши всичко. До деня на делото някои залагаха в една от бръснарниците — за заложени четири лири, щяха да получат по осем, разбира се, ако Скоти изгубеше… В бара на „Белия лебед“, където бяха истинските запалянковци, можеше да се заложи по пет срещу седем лири на страната на Скоти. В последната събота преди разглеждането на делото Блу заложи четири лири за Джоузи. Малко преди това уведоми всички, че самата Джоузи ще се яви в съда. Мистър Страп я бил призовал в качеството на свидетел и нямаше съмнение, че при създалите се обстоятелства Джоузи неминуемо ще спечели всеобщото съчувствие.
— А ти защо не искаш Скоти да свидетелства? — обърна се Том към татко. — Той знае какво трябва да каже.
Татко ни погледна над очилата и каза:
— Принцип на защитата е, че всяко дете, изправено пред съда, може да спечели симпатии… Но и да загуби делото. Пък и не вярвам да се наложи да свидетелства.
Най-накрая дойде и денят на делото. Сутринта в седем и половина се обади Колинз и съобщи на татко, че понито е изчезнало.
— О, боже… — изпъшка татко.
— Някой е пъхнал лост и е изкъртил целия катинар — ядосано говореше Колинз. — И понито го няма!
— Търсихте ли го? — попита татко.
— Къде да го търсим? Някой го е откраднал и много ясно кой е той, мистър Куейл.
— Достатъчно, сержант Колинз! — рязко го прекъсна татко. — Ако отново обвинявате момчето, предупреждавам ви, че ще го имам предвид, когато стигнем до съд. До гуша ми дойдоха всичките тези нападки!
— Но аз никого не обвинявам — побърза да каже Колинз. — Само искам да ви кажа, че ще трябва да претърся фермата на Пири. После да не кажете, че действам зад гърба ви…
— И искате да одобря действията ви, така ли?
— Но поставете се в моето положение, мистър Куейл. Какво мога да направя?
— Аз се поставям в положението на довереника си и изобщо няма да позволя да ме настройвате против него. Друго нямам какво да ви кажа! — И татко затвори телефона.
За миг остана неподвижен, след това се обърна към мен и Том.
— Мислите ли, че Скоти е измъкнал понито, момчета?
— Не — решително заявих аз. — Този път не е той.
— Не се излагай — обади се Том. — Разбира се, че е той.