Но татко не беше свършил.
Според мен той знаеше още в началото, че ще се стигне до подобно положение и че ще трябва да се измъкне от това затруднение. В заключителното си слово татко заяви, че е възнамерявал да докаже невъзможността на двете страни да убедят съда, че понито в обора е Бо, понито на мис Еър, или съответно Таф, понито на Скот Пири.
— Направо е безнадеждно! — каза татко. — Убеден съм, че е абсолютно невъзможно да се вземе справедливо решение въз основа на всички доказателства. Всяко решение би било неправилно и несправедливо.
— И как, мистър Куейл, предлагате да решим делото?
— Никак.
— Как така никак?
Думите на татко подействаха като шок. Страп дори стана — беше слисан, а Елисън Еър вдигна ръце в недоумение.
— Уважаеми съдии, имайте търпение да ме изслушате — веднага продължи татко. — Тук, в Сейнт Хелън, ние все още се занимаваме с коневъдство. И вие, и почти, всички присъстващи знаят, че сме частица от този австралийски край, където конете са основен поминък. Още повече, че този съд не е градски съд, а провинциален съд, в който подобни дела, свързани с коне, ферми, овце и добитък, са неразделна част от процедурите му. Живеем, заобиколени от нашите животни. Ето защо смятам, че трябва да решим делото по своему, в съответствие със специфичните обстоятелства.
Татко замълча, сякаш искаше да си поеме дъх, но аз знаех, че го прави за ефект.
— И какъв специален подход имате предвид? — попита го съдията с такъв тон, сякаш го предупреждаваше, че ще е добре подходът да е ефикасен.
— Преди всичко, уважаеми съдии, трябва да си спомним добре известното правило в английското правосъдие, че трябва не само да решаваме справедливо, а и да прилагаме на дело справедливите решения. Искаме справедливост за всички, макар да е ясно, че не можем да определим към коя от двете страни трябва да се наклонят везните. Мисля, че ще се съгласите с мен.
— Е, и?
— Според мен трябва да се обърнем към естественото правосъдие.
— Какво имате предвид? — настойчиво попита съдията Лейкър.
— Естественото правосъдие — започна бавно татко — е оптимистичната нишка, която минава през цялото право. Понякога трябва да се обръщаме и към него. Ето това имам предвид.
— Моля ви, мистър Куейл, говорете по същество. Какво предлагате?
— След като не можем да решим чие е понито, предлагам на съда да създаде такива условия, в които понито да реши само въпроса.
В съда се надигна врява и смях. Страп скочи на крака и в цялата суматоха чух как Джоузи Еър пита баща си:
— Но какво говори той? Какво става?
Съдията удряше с молив по стената зад гърба си, а съдебният пристав призоваваше към тишина.
— Мистър Куейл — каза съдията, след като бе въдворен известен ред, — доизяснете се.
— Предложението ми е много просто, макар да трябва да призная, че не съм го обсъждал с довереника си, нито пък съм се допитвал до него. Но след като и двамата млади противници са убедени, че понито е негово или съответно нейно, а от представените доказателства става ясно, че дори и Соломон не би могъл да отсъди справедливо, защо да не създадем такава ситуация, в която понито само да направи избор?
— Как ще стане това? — Гласът на Страп прогърмя, сякаш излизаше направо от големия му корем.
— Как ще стане ли? — повтори татко, сякаш не бе мислил много по този въпрос. Аз обаче разбрах, че всичко е предварително обмислено. — Ами… например така: съдът може да избере някоя открита площ и да създаде необходимите условия…
— Но, уважаеми съдии… — прекъсна го Страп.
— Продължавайте, мистър Куейл — каза съдията. — Какви ще са тези условия, в които един кон да може да вземе решение?!
— Няма да е толкова трудно — отговори татко с такъв тон, сякаш посвещаваше съдията в тайна. — Ще оградим площ, в която ще вкараме понито. Ще има и тясна пътечка, която ще води към площадката, където ще бъдат двамата противници — всеки в своя ъгъл. Двамата ще извикат понито, а понито само ще реши към кого ще тръгне. В древногръцката митология има един случай…
— Оставете древногръцките примери — каза съдията. — Идеята ви е съвсем ясна. — И той погледна татко с поглед на комарджия. — Да, интересна идея, мистър Куейл. Но дали ще бъде одобрена? Дали мистър Страп и доверениците му ще се съгласят? Дали вашият довереник е съгласен?
— Мисля, че ще съумея да убедя моя млад довереник и той ще се съгласи — каза татко. — А и — татко се обърна и погледна Джоузи — всички тук оцениха интелигентността и непоколебимостта на мис Еър, която, уверен съм, ще се съгласи, че това е честен начин за разрешение на спора. И баща й също.