Свидетел: Не, уплаших се, защото съдебното жури можеше да го осъди независимо дали е виновен или не.
Г-н Ладжудис: Все още ли в ума ви дори не се мяркаше мисълта, че Джейкъб може наистина да е извършил убийството?
Свидетел: Не.
Г-н Ладжудис: Нито веднъж ли? Дори за секунда?
Свидетел: Нито веднъж.
Г-н Ладжудис: Избирателност на информацията, нали, Анди?
Свидетел: Я си го начукай, Нийл! Безсърдечен боклук!
Г-н Ладжудис: Не си изпускай нервите.
Свидетел: Никога не си ме виждал да си изпусна нервите.
Г-н Ладжудис: Не съм. Мога само да си представя какъв си тогава.
[Свидетелят не отговаря.]
Г-н Ладжудис: Добре, да продължим.“
30. Оголен кабел
Четвъртият ден от делото.
Пол Дъфи бе призован като свидетел. Носеше синьо спортно сако, обикновена вратовръзка и сив всекидневен панталон, което беше пределът на официалното облекло за него. Подобно на Джонатан и той беше от онези мъже, които лесно си представяш в момчешките им години, чиято външност почти те принуждава да зърнеш момчето у тях. Не заради някакви особености, просто имаше нещо момчешко в поведението му. Може би ми влияеше дългото ни приятелство. За мен Пол си остана завинаги на двайсет и седем години, възрастта му, когато се запознахме.
Разбира се, това приятелство правеше Дъфи ненадежден свидетел в очите на Ладжудис. Отначало беше сдържан, въпросите му звучаха твърде предпазливо. Ако ме бе попитал, щях да му кажа, че Пол Дъфи няма да излъже дори заради мен. Не беше такъв човек. (Освен това щях да го посъветвам да остави на масата нелепия си бележник. Приличаше на смотан аматьор.)
— Бихте ли казали името си за протокола, моля?
— Пол Майкъл Дъфи.
— Какво е вашето занятие?
— Аз съм детектив с чин лейтенант в полицията на щата Масачузетс.
— Откога работите в щатската полиция?
— От двайсет и шест години.
— Къде сте назначен в момента?
— В отдела за връзки с обществеността.
— Ще насоча вниманието ви към 12 април 2007 година. Къде работехте тогава?
— Ръководех специална група от детективи, която съдейства на районната прокуратура на окръг Мидълсекс. Групата се нарича ПКП — съкращение от „Превенция и контрол на престъпността“. В различни моменти се състои от петнайсет до двайсет детективи, всички със специална подготовка и опит, необходими за подпомагане на прокурорите и местните полицейски управления в разследването и наказателното преследване на различни сложни случаи, особено убийства.
Дъфи произнесе малката си реч монотонно, сякаш повтаряше наизустен текст.
— Участвал ли сте в много разследвания на убийства преди тази дата?
— Да.
— Какъв е приблизителният им брой?
— Над сто, макар че не съм ръководил всички.
— Добре, а на 12 април 2007 година обадиха ли ви се по телефона за убийство в Нютън?
— Да. Около девет часа и петнайсет минути сутринта звънна лейтенант Фоли от Нютън, който ми съобщи, че в парка „Колд спринг“ е убито дете.
— Какво беше първото ви действие след това?
— Обадих се в районната прокуратура, за да ги уведомя.
— Това ли е стандартната процедура?
— Да. Законът задължава местните полицейски управления да съобщават на щатската полиция за всички убийства или случаи, в които смъртта не е настъпила по естествени причини. След това ние незабавно уведомяваме районната прокуратура.
— На кого по-точно се обадихте?
— На Анди Барбър.
— Защо на Анди Барбър?
— Той беше пръв заместник-районен прокурор, което означава, че беше втори по ранг след районния прокурор.
— Какви действия очаквахте от господин Барбър, след като той получи информацията?
— Да възложи на някой от прокурорите да ръководи разследването от името на прокуратурата.
— Би ли могъл сам да се заеме със случая?
— Да, би могъл. Самият той се е занимавал с много разследвания на убийства.
— Онази сутрин очаквахте ли, че господин Барбър лично ще поеме случая?
Джонатан само се понадигна от стола.
— Възразявам.