— Възражението се отхвърля.
— Детектив Дъфи, според вас какво щеше да направи господин Барбър по случая?
— Не знаех. Май предполагах, че ще се заеме лично. Още от началото изглеждаше, че случаят ще има голям отзвук. Той често поемаше такива случаи. Но нямаше да се изненадам и ако го бе възложил на някой друг. В прокуратурата имаше и други способни хора, освен господин Барбър. Откровено казано, не се замислих за това. Имах си своя работа. Оставих на него да се занимава с прокуратурата. Моето задължение беше да ръководя ПКП.
— Известно ли ви е дали районният прокурор Лин Канаван е била уведомена веднага?
— Не знам, предполагам.
— Добре, а какво направихте, след като се обадихте на господин Барбър?
— Отидох на мястото.
— Кога пристигнахте там?
— В девет часа и трийсет и пет минути сутринта.
— Опишете какво видяхте, когато отидохте там.
— Входът към парка „Колд спринг“ е откъм улица „Бийкън“. Отпред има паркинг. По-нататък са кортовете за тенис и игрищата. Зад поляните всичко е гора, в която има пътеки. На улицата и на паркинга имаше много полицейски коли.
— Вие какво направихте?
— Оставих колата на улица „Бийкън“ и тръгнах пеша към мястото. Посрещнаха ме детектив Питърсън от полицейското управление на Нютън и господин Барбър.
— Отново въпрос за присъствието на господин Барбър — имаше ли нещо необичайно във факта, че той е дошъл на местопрестъплението?
— Не. Живее сравнително наблизо, а и обикновено отива да огледа местопрестъплението, дори когато не възнамерява да се заеме лично със случая.
— Откъде знаете, че господин Барбър живее близо до парка „Колд спринг“?
— Знам, защото се познаваме от години.
— Всъщност вие сте приятели.
— Да.
— Близки приятели?
— Да. Бяхме.
— А сега?
Леко запъване преди отговора на Дъфи.
— Не мога да говоря от негово име. Аз все още го смятам за приятел.
— Все още ли се виждате извън служебните отношения?
— Не и откакто бяха предявени обвинения срещу Джейкъб.
— Кога говорихте за последен път с господин Барбър?
— Преди Джейкъб да бъде обвинен.
Лъжа, но безобидна. Истината би подвела съдебните заседатели. Те щяха да се заблудят, че не бива да се доверяват на думите му. Макар и пристрастен, Дъфи си оставаше честен за най-важните неща. Каза последното изречение, без да му мигне окото. И аз не трепнах, когато го чух. Целта на съдебния процес с да стигне до правилния резултат, което изисква непрекъснато настройване на механизма по пътя, както се борави с платната на яхтата според вятъра.
— Така, отивате в парка, срещате там детектив Питърсън и господин Барбър. А след това?
— Те ми обясниха положението в общи черти, казаха ми, че жертвата вече е разпозната като Бенджамин Рифкин и ме заведоха през парка до самото място, където бе извършено убийството.
— Какво видяхте там?
— Околността вече бе оградена с полицейска лента. Съдебният лекар и техниците от отдела по криминалистика още не бяха пристигнали. Фотограф от местната полиция правеше снимки. Жертвата още лежеше на земята, около трупа нямаше нищо особено. Бяха се постарали да запазят мястото такова, каквото го бяха заварили.
— Вие виждахте ли трупа?
— Да.
— Можете ли да опишете положението на тялото, когато го видяхте за пръв път?
— Жертвата лежеше на възвишение с главата надолу по склона. Тялото беше извито така, че главата беше обърната към небето, а долната половина и краката лежаха настрани.
— Какво направихте след това?
— Доближих трупа с детектив Питърсън и господин Барбър. Детектив Питърсън ми посочи детайлите от местопрестъплението.
— Какво ви показа той?
— Горе на възвишението, близо до пътеката, имаше много пръски от кръв. Виждах следи от капки, които бяха сравнително малки, с диаметър не повече от два сантиметра. Имаше няколко по-големи петна, които наричаме контактни петна. Те бяха по листата.
— Какво е контактно петно?
— Когато повърхност с несъсирена кръв допре друга повърхност и кръвта се пренася върху нея, се образува контактно петно.
— Опишете контактните петна.
— Те бяха няколко, надолу по склона. Първите бяха дълги десетина сантиметра, а по-надолу бяха по-плътни и дълги, имаше повече кръв.