— Господин Барбър.
— Андрю Барбър, бащата на обвиняемия?
— Да.
— По онова време виждахте ли нещо нередно във факта, че Анди Барбър се занимава със случай, свързан с училището на неговия син?
— Всъщност не. Тоест разбирах, че положението е такова. Но това не беше ясен случай както в Кълъмбайн — не знаехме дали ученик или ученици са убийците. Нямахме сериозна причина да предполагаме, че е замесено дете от училището, камо ли да се насочим конкретно към Джейкъб.
— Значи изобщо не сте се усъмнил в решенията на господин Барбър по този въпрос, дори мислено?
— Никога.
— Обсъдихте ли това с него?
— Веднъж.
— Ще повторите ли пред нас този разговор?
— Само казах на Анди, че за да си покрие… задните части, нали разбирате, може би е най-добре да възложи случая на някой друг.
— Защото виждахте конфликт на интереси ли?
— Виждах, че може да има връзка с училището, а човек никога не знае какво ще открие.
— Какво ви отговори той?
— Каза, че нямало конфликт, защото ако и неговото момче е застрашено от убиец, има още по-основателна причина да се стреми към разкриване на престъплението. После добави, че се чувства отговорен, защото живее в този град, тук убийствата са рядкост и хората ще бъдат много разтревожени. Искал да направи за тях каквото може.
Ладжудис се вторачи в Дъфи при последните думи.
— Господин Барбър — бащата на обвиняемия, предлагал ли е версията, че някой от съучениците на Бен Рифкин може да го е убил?
— Не. Нито я предлагаше, нито я изключваше.
— Но не е настоявал да се занимавате с версията, че Бен е убит от съученик?
— Не е прието да „настояваме“…
— Той опита ли се да насочи разследването към друга версия?
— Не разбирам. В какъв смисъл да „насочи“?
— Той имаше ли предвид други заподозрени?
— Да. Един мъж на име Лионард Пац, който живееше до парка и чието досие показваше, че може да е замесен. Анди искаше да проверим този заподозрян.
— Анди Барбър не беше ли единственият, който насочваше подозренията към Пац?
— Възразявам. Подвеждащ въпрос.
— Възражението се приема. Господин Ладжудис, това е ваш свидетел.
— Оттеглям въпроса. Накрая проведохте разговори с децата, съучениците на Бен в „Маккормик“, нали?
— Да.
— Какво научихте?
— Ами научихме, след известни усилия, защото децата не бяха много разговорчиви, че е имало продължителни раздори между Бен и обвиняемия, между Бен и Джейкъб. Бен е тормозил Джейкъб. Това ни накара да смятаме Джейкъб за заподозрян.
— Дори когато баща му все още ръководеше разследването ли?
— Някои действия в разследването се налагаше да бъдат извършени без знанието на господин Барбър.
Почувствах се като халосан с чук. Не бях чул нищо подобно до този момент. Предполагах, че е било така, но не и че самият Дъфи е участвал в това. Вероятно видя как помръкна лицето ми, защото в очите му се мярна безпомощно изражение.
— Как организирахте това? Имаше ли друг заместник на районния прокурор, който бе назначен да разследва случая без знанието на господин Барбър?
— Да. Вие.
— С чие одобрение бе направено това?
— На районния прокурор Лин Канаван.
— Какво открихте?
— Събрахме доказателства срещу обвиняемия — имал е нож, който би могъл да нанесе такива рани, имал е достатъчен мотив и най-важното, заявил е намерението си да се защити с ножа, ако жертвата продължи да го тормози. Освен това, когато обвиняемият отишъл в училището онази сутрин, на дясната му ръка е имало засъхнали капки кръв. Научихме това от приятел на обвиняемия — Дерек Ю.
— Обвиняемият е имал кръв на дясната си ръка?
— Да, според неговия приятел Дерек Ю.
— И е заявил намерението си да използва ножа срещу Бен Рифкин?
— Да, така ни каза Дерек Ю.
— И в един момент сте научили за разказ в сайт, наречен „Транжорната“?
— Да. Дерек Ю ни съобщи и за този разказ.
— Проучихте ли този сайт — „Транжорната“?
— Да. Това е сайт, където хора публикуват разкази предимно за секс и насилие, включително някои много смущаващи…
— Възразявам.
— Възражението се приема.
— Намерихте ли в „Транжорната“ разказ, свързан със случая?