— Да. Открихме разказ, в който убийството е описано от гледната точка на убиеца. Имената бяха променени и някои подробности не съвпадаха напълно, но случката беше същата. Очевидно се отнасяше за същото убийство.
— Кой е написал разказа?
— Обвиняемият.
— Как научихте това?
— Дерек Ю ни съобщи, че обвиняемият му е казал.
— Потвърдихте ли това по друг начин?
— Не. Успяхме да установим мрежовия адрес на компютъра, от който разказът е качен в сайта. Така стигнахме до кафене „Пийтс“ в търговския център на Нютън.
— Идентифицирахте ли самото устройство, от което разказът е бил качен в сайта?
— Не. Някой е използвал безжичната мрежа на кафенето. Само това можахме да установим. В „Пийтс“ не съхраняват данни кои компютри влизат в тяхната мрежа, не изискват от потребителите имена, кредитни карти или пароли. Нямаше как да проследим самото устройство.
— Но имахте показанията на Дерек Ю, че обвиняемият е признал пред него за разказа?
— Точно така.
— Какво в разказа ви убеди, че само убиецът би могъл да го напише?
— Съдържаше всяка подробност. За мен решаващият факт беше описанието на ъгъла, под който са нанесени раните. В разказа ударите са предварително обмислени — ножът да прониква в гърдите така, че да влиза между ребрата и да причини колкото може по-тежки увреждания на вътрешните органи. Не ми се вярваше някой да знае под какъв ъгъл е удряно с ножа, не беше общодостъпна информация, а не беше и подробност, лесна за отгатване, защото нападателят е трябвало да държи ножа неестествено, водоравно, за да проникне между ребрата. Подробните описания, самият замисъл — звучеше като писмено самопризнание. В този момент вече знаех, че вероятно имаме основания за задържане под стража.
— Но вие не сте арестували незабавно обвиняемия?
— Така е. Все още искахме да намерим ножа и други възможни улики, които обвиняемият може би криеше в дома си.
— И какво направихте?
— Получихме заповед за обиск и отидохме в къщата.
— Какво намерихте?
— Нищо.
— Иззехте ли компютъра на обвиняемия?
— Да.
— Какъв е компютърът?
— Бял лаптоп „Епъл“.
— Компютърът беше ли проверен от специалисти, които да свалят информацията от твърдия диск?
— Да. Те не можаха да открият нищо, което да уличава пряко обвиняемия.
— А изобщо намериха ли нещо, което има някаква връзка със случая?
— Намериха програма за прочистване на диска. Тя премахва от него всякакви следи от стари или изтрити документи или програми. Джейкъб работи много умело с компютри. Не намерихме разказа на диска и все пак е възможно да е бил изтрит от компютъра.
— Възразявам. Безпочвени догадки.
— Възражението се приема. Съдебните заседатели да не вземат под внимание последното изречение.
Ладжудис попита:
— А намериха ли порнография?
— Възразявам.
— Възражението се отхвърля.
— Успяха ли да намерят порнография?
— Да.
— Има ли други истории за насилие или каквото и да било, свързано със случая?
— Не.
— Успяхте ли да докажете, по какъвто и да е начин, твърдението на Дерек Ю, че Джейкъб е имал нож? Например с някакви документи за покупката на ножа?
— Не.
— Беше ли намерено оръжието, с което е извършено престъплението?
— Не.
— Но в парка „Колд спринг“ е бил намерен нож, нали?
— Да. Продължихме да претърсваме парка известно време след убийството. Смятахме, че извършителят вероятно е изхвърлил ножа някъде наоколо. Накрая намерихме нож в едно плитко езерце. Имаше приблизителните размери на оръжието на убийството, но впоследствие анализът на криминалистите показа, че това не е ножът, с който е извършено убийство.
— Как беше установено това?
— Острието на ножа е по-широко, отколкото може да бъде установено по размера на раните, освен това не е назъбено, което би обяснило разръфаните краища на раните.
— До какви заключения стигнахте от факта, че ножът е бил хвърлен в езерото?
— Помислих, че е бил подхвърлен, за да ни насочи по грешна следа. Вероятно от някой, който не е имал достъп до докладите на криминалистите, където се описваха с подробности раните и предполагаемите характеристики на оръжието.