— Да, Ваша чест — отговори той и застана точно пред свидетеля.
Хората в залата се поразмърдаха на местата си.
— Детектив Дъфи, вие казахте, че нямате никакви възражения срещу начина, по който Андрю Барбър е разследвал този случай?
— Вярно.
— Защото не е знаел нищо, не е ли така?
— Да.
— Възразявам. Насочващ въпрос. Това е свидетел на обвинението.
— В правото си е да зададе въпроса.
— Според вас откога познавате Анди Барбър, от колко години?
— Възразявам. Няма връзка с делото.
— Възражението се отхвърля.
— Познавам Анди повече от двайсет години.
— Значи го познавате доста добре?
— Да.
— Знаете си и кътните зъби, както се казва?
— Ами да.
— Кога научихте, че неговият баща е убиец?
Трясък. И двамата с Джонатан скочихме от столовете и разтърсихме масата.
— Възразявам!
— Възражението се приема! Нареждам на свидетеля да не отговаря на този въпрос, а на съдебните заседатели да не го вземат предвид! Изобщо не му обръщайте внимание. Смятайте, че въпросът не е бил зададен. — Съдия Френч се обърна към юристите. — Елате веднага при мен.
Наблюдавах Френч и мога да ви кажа, че беше побеснял. Зачервен, той опря длани в ръба на съдийската маса и се надвеси над Ладжудис, съскайки му.
— Шокиран съм, стъписан съм от постъпката ви. Изрично ви предупредих, и то съвсем недвусмислено, да не припарвате до тази тема, иначе ще обявя процеса за невалиден. Какво може да ми кажете, господин Ладжудис?
— Защитата избра да подхване този въпрос за характера на бащата на обвиняемия и дали разследването е било възпрепятствано. Щом желае да се занимава с този проблем, обвинението е в пълното си право да изложи своите доводи. Аз само следвах насоката, която господин Клайн зададе с въпросите си. Той реши да се заеме с въпроса дали бащата на обвиняемия е имал някаква причина да подозира сина си.
— Господин Клайн, предполагам, че ще поискате обявяване на процеса за невалиден4.
— Да.
— Върнете се на местата си.
Съдия Френч остана прав, както бе свикнал, когато се обръщаше към съдебното жури. Дори дръпна ципа на тогата си надолу и стисна с пръсти краищата на яката си, сякаш позираше.
— Дами и господа, моля да не взимате под внимание последния въпрос. Заличете го напълно от умовете си. Сред юристите имаме поговорка: „Не можеш да върнеш звука на ударена камбана“. Но аз искам от вас да направите точно това. Въпросът беше неуместен и прокурорът не биваше да го задава, искам от вас да осъзнаете това. Сега ще ви освободя от задълженията ви в този ден, за да се заеме съдът с други въпроси. Заповедта да останете в изолация от външния свят е в сила. Напомням ви да не обсъждате с абсолютно никого това дело. Не слушайте новини, не четете във вестниците за него. Изключете радиоапаратите и телевизорите. Отделете се напълно от отразяването на делото. Така, съдебните заседатели са свободни. Ще се видим утре сутринта точно в девет часа.
Докато се изнизваха от залата, съдебните заседатели се споглеждаха. Неколцина се озърнаха крадешком към Ладжудис.
Щом излязоха, съдията кимна на Джонатан.
— Господин Клайн.
Джонатан стана.
— Ваша чест, обвиняемият внася искане процесът да бъде обявен за невалиден. Този въпрос бе обсъден изчерпателно преди да започне делото, защото по същество е толкова спорен и поражда такова предубеждение, че споменаването му ще доведе до прекратяване на делото. Това беше оголеният кабел под напрежение и прокурорът бе предупреден изрично да не го докосва. А той го направи.
Съдията потърка челото си. Джонатан продължи:
— Ако съдът не е склонен да обяви процеса за невалиден, обвиняемият внася искане за допълване списъка на своите свидетели с две имена — Лионард Пац и Уилям Барбър.
4
В правораздаването на САЩ ако процесът бъде обявен за невалиден по искане на защитата, обвиняемият може да бъде съден отново за същото престъпление, но не и ако процесът е прекратен поради грубо нарушение на обвинението, което поражда предубеждение във вреда на обвиняемия у съдебните заседатели. — Б.р.