— Здрасти — отвърна Джейкъб, възпитанието и навикът не му позволиха да покаже, че се чувства разгневен или предаден.
Отидохме в кухнята и там попитах Дъфи защо се навърта около нас.
— Обади ми се твоят адвокат. Каза, че полицията в Нютън и Кеймбридж не му обръща внимание.
— И е решил да помоли тебе? Нали сега си в отдела за връзки с обществеността?
— Е, да, но правя това по лични подбуди.
Кимнах. Не знам какво чувствах спрямо Дъфи в този момент. Все пак разбирах, че когато даде свидетелски показания срещу Джейкъб, той само изпълняваше дълга си. Не можех да видя в него свой враг. Но нямаше и да бъдем приятели занапред. Ако затвореха моето момче в килия до края на живота му, Дъфи щеше да е сред хората, пратили го там. И двамата съзнавахме, че е така. Не можехме да намерим подходящи думи, за да си кажем това направо, затова го пренебрегнахме. Най-доброто в мъжкото приятелство е, че почти винаги неловките моменти могат да бъдат загърбени по мълчаливо съгласие и ако истинската близост е немислима, задоволяваш се с по-лесната задача на взаимната търпимост.
— Кой беше този човек?
— Името му е Джеймс О’Лиъри. Прякорът му е Отец О’Лиъри. Роден е през февруари 1943 година, на шейсет и четири.
— Значи по-скоро е Дядо О’Лиъри.
— Не се отнасяй пренебрежително към него. Той е стар гангстер. Досието му обхваща половин век и е побрало едва ли не целия Наказателен кодекс. Има всичко, за което се сетиш. Оръжия, дрога, насилие. Федералните го подхванали през 80-те години заедно с цяла банда по обвинения за трафик на наркотици, но до присъда не се стигнало. Казаха, че е бил и „горила“, пребивал по поръчка. Сега е твърде стар за такава работа.
— И с какво се занимава?
— Оправя проблеми. По-точно ги отстранява. Предлага услугите си на дребно. Каквото поискаш — събира стари дългове, гони хора от домовете им, кара ги да си затварят устите.
— Отец О’Лиъри… Защо се е наежил срещу Джейкъб?
— Самият той не е настроен срещу Джейкъб, убеден съм в това. Въпросът е кой му плаща и за какво.
— А какъв е отговорът?
Дъфи вдигна рамене.
— Нямам представа. Трябва да е някой, който мрази Джейкъб. А тази група е твърде многобройна в момента — всеки, който е познавал Бен Рифкин или… по дяволите, може да е всеки, който гледа новини по телевизията.
— Страхотно. И какво да правя, ако го видя отново?
— Мини на другия тротоар. След това ми се обади.
— И ти ще пратиш отдела по връзки с обществеността да се разправя с него ли?
— Ако е нужно, ще пратя и цялата Осемдесет и втора въздушнопреносима дивизия.
Усмихнах се.
— Още имам приятели тук-там — увери ме Дъфи.
— Ще те върнат ли в ПКП?
— Зависи дали Распутин ще им позволи, когато стане районен прокурор.
— Все още има нужда от голям удар, преди да се кандидатира за длъжността.
— Вярно си е и тъкмо в това е проблемът — няма да му се усмихне щастието.
— Мислиш ли?
— Да. Порових около твоето приятелче Пац.
— Заради кръстосания разпит ли?
— И заради него, и защото помня как ме питаше за Пац и Ладжудис, дали ги свързва нещо. Защо Ладжудис не искаше Пац да бъде заподозрян за това убийство?
— Е, и?
— Може и да не е нищо особено, но има връзка. Ладжудис е работил по обвинения срещу него, когато е бил в групата по престъпления срещу непълнолетни. В онзи случай е имало изнасилване, но Ладжудис го смекчил до сексуално посегателство и всичко приключило със споразумение в съда.
— Какво следва от това?
— Може би нищо. Може би потърпевшият не е искал да даде показания в съда или е оттеглил обвиненията, а Ладжудис е взел правилното решение. А може би е сгафил зле, Пац се е отървал леко и след време е извършил убийство. Ладжудис няма да се хвали с такава история в предизборната кампания, нали? — Дъфи пак сви рамене. — Нямам достъп до материалите на прокуратурата. Само толкова успях да изровя, без да привличам излишно внимание. Знам, че не е много, но поне е нещо.
— Благодаря ти.
— Ще видим има ли за какво — промърмори той. — Пък и може да няма значение дали е вярно. Ако просто ей така подхвърлиш това в съда, хвърлиш малко прах в очите на хората — сещаш се за какво говоря, нали?
— Сещам се, господин велик детектив.
— И ако Ладжудис си отнесе пердаха, още по-добре, а?