— Да, светът се е побъркал, щом пращат в затвора хора като теб.
Той пусна думите ми покрай ушите си. Наведе се напред, все едно се канеше да ми прошепне някаква тайна през дебелото три сантиметра стъкло.
— Я слушай. Искаш да си голям праведник ли? Искаш пак да хвърлиш хлапето в лайната ли? Това ли искаш, младши? Обади се на ченгетата. Хайде, обади се и им разкажи твоята слабоумна измишльотина за Пац и оня О’Лиъри, дето уж го познавам. Що да ми пука? Тук съм до края на живота си. На мен нищо няма да направиш. Хайде, хлапето си е твой син. Прави с него каквото искаш. Нали каза, че можело да се отърве? Рискувай.
— Не могат да съдят Джейкъб повторно за същото престъпление.
— И какво? Така е още по-добре. Ти май си мислиш, че оня О’Лиъри е извършил убийство. На твое място веднага щях да го изтропам. Това ли ще направиш, господин прокурор? Или няма да е чак толкова добре за хлапето, а?
Вторачи се в очите ми за няколко секунди и накрая се усетих, че примигвам нервно.
— Знаех си — натърти той. — Приключихме ли?
— Ами да.
— Добре. Ей, надзирателите!
Двамата надзиратели влязоха и го изгледаха недоверчиво.
— Край на свиждането със сина ми. Ей, вие, познавате ли сина ми?
Те не отговориха, дори не ме погледнаха. Явно сметнаха това за хитрина, за да се отплеснат за секунда, но нямаше да се хванат на номера. Тяхната работа беше да върнат дивия звяр в клетката му. Това си беше достатъчно опасно. Нищо нямаше да спечелят, ако нарушават правилата.
— Добре — каза баща ми, докато единият надзирател търсеше във връзката ключове този, с който щеше да закачи отново белезниците за колана. — Младши, ела пак скоро. Помни, че още съм ти баща. Винаги ще бъда твой баща.
Надзирателите се заеха да го вдигнат от стола, но той продължи да говори.
— Ей — каза им, не е зле да се запознаете с тоя отсреща. Той е юрист. Може скоро да ви потрябва…
Единият взе слушалката от ръката му и я сложи на телефона. Изправи го, закрепи белезниците към кръста и подръпна цялата система от вериги, за да се увери, че сигурно е окован. Погледът на Били не се откъсваше от мен през цялото време, дори когато надзирателите го побутваха насам-натам. Кой знае какво виждаше. Може би само един чужд човек в рамката на прозорец.
„Г-н Ладжудис: Ще ви попитам отново. И ви напомням, господин Барбър, че сте под клетва.
Свидетел: Съзнавам това.
Г-н Ладжудис: И съзнавате, че сега говорим за убийство.
Свидетел: Заключението на съдебния лекар гласи, че е самоубийство.
Г-н Ладжудис: Лионард Пац е бил убит и вие знаете това!
Свидетел: Не разбирам как някой би могъл да твърди това.
Г-н Ладжудис: И нямате какво да добавите, така ли?
Свидетел: Нямам.
Г-н Ладжудис: Нямате представа какво се е случило с Лионард Пац на 25 октомври 2007 година?
Свидетел: Никаква.
Г-н Ладжудис: Поне предположения?
Свидетел: Нямам.
Г-н Ладжудис: А знаете ли каквото и да било за Джеймс Майкъл О’Лиъри, известен и като Отец О’Лиъри?
Свидетел: Никога не съм чувал това име.
Г-н Ладжудис: Нима? Дори не сте чувал името.
Свидетел: Никога не съм го чувал.“
Помня как Нийл Ладжудис стоеше пред мен със скръстени ръце и гневът тлееше в него. Преди щях да го потупам по гърба и да му кажа: „Свидетелите лъжат. Нищо не можеш да направиш. Отиди да пийнеш бира, да се отпуснеш. Знаеш как е с престъпниците, Нийл, рано или късно се връщат в съдебната зала“. Но Ладжудис не беше от хората, които можеха да изтърпят невъзмутимо един нагъл свидетел. Вероятно и пет пари не даваше за убийството на Пац. Не правеше това заради Лионард Пац.
Чак в късния следобед Ладжудис успя да ме тласне към дребно, безобидно лъжесвидетелство. Давах показания цял ден и бях уморен. През април дните ставаха все по-дълги. Навън вече започваше да притъмнява.
В този момент Ладжудис сигурно вече знаеше, че няма да си върне доброто име, особено с моя помощ. Скоро след това напусна прокуратурата. Сега е адвокат в Бостън. Не се съмнявам, че и кариерата му на адвокат ще е толкова забележителна чак до деня, когато го лишат от правото да се явява в съда. Но засега се утешавам със спомена как в залата с голямото съдебно жури той виждаше и делото, и неговата кариера да се срутват пред очите му. Харесва ми да си спомням този последен урок, който дадох на бившето си протеже. Такава с дилемата на полицая, Нийл. След време свикваш.