Г-н Ладжудис: И случаят се смята за неразкрито убийство?
Свидетел: Не знам. Не би трябвало. Нямаше никакви доказателства в подкрепа на такава теза. Събраните доказателства насочваха към версията, че е влязла да плува и се е удавила.
Г-н Ладжудис: Това не е съвсем вярно, нали? Има някои данни, че гръклянът на Хоуп Конърз е бил смазан, преди тялото й да попадне във водата.
Свидетел: Наличните данни не подкрепят такова предположение. Тялото е било много разложено. А местните полицаи… те бяха подложени на такъв натиск, вдигна се такъв шум. Разследването не бе проведено правилно.
Г-н Ладжудис: Това май често се случваше около Джейкъб, нали? Убийство, неправилно разследване. Той трябва да е бил момчето с най-лошия късмет на света.
Свидетел: Това въпрос ли е?
Г-н Ладжудис: Да продължим нататък. Мнозина свързаха името на вашия син със случая, нали?
Свидетел: Жълтите вестничета и някои долнопробни сайтове. Те са готови да напишат какво ли не за пари. Нямаше да спечелят нищо, ако кажат, че Джейкъб е невинен.
Г-н Ладжудис: Как реагира Джейкъб на изчезването на момичето?
Свидетел: Беше загрижен, разбира се, Хоуп не му беше безразлична.
Г-н Ладжудис: А вашата съпруга?
Свидетел: Тя също беше много, много загрижена.
Г-н Ладжудис: Само това ли — «много, много загрижена»?
Свидетел: Да.
Г-н Ладжудис: Може ли да се каже, че според нея Джейкъб е имал нещо общо с изчезването на момичето?
Свидетел: Да.
Г-н Ладжудис: Имаше ли конкретен факт, който я убеди в това?
Свидетел: Една случка на брега в деня, когато момичето изчезна. Джейкъб дойде — беше в късния следобед, за да гледа залеза, и седна вдясно от мен. Лори беше отляво. Попитахме го: «Къде е Хоуп?». Джейкъб отговори: «Сигурно е със семейството си. Не съм я виждал». Подхвърлихме някаква шега, май Лори го попито дали всичко е наред между тях, дали не са се скарали. Той отрече, само каза, че не я е виждал от няколко часа. Аз…
Г-н Ладжудис: Анди? Добре ли си?
Свидетел: Да. Съжалявам. Да. Джейк… имаше някакви петна на банския си, мънички червени петна.
Г-н Ладжудис: Опишете петната.
Свидетел: Нещо го беше опръскало.
Г-н Ладжудис: Какъв цвят бяха петната?
Свидетел: Кафеникавочервени.
Г-н Ладжудис: Пръски от кръв?
Свидетел: Не знам. Не си го помислих тогава. Попитах го от какво са петната, а той отговори, че сигурно се е накапал, докато се е хранел, с кетчуп или нещо подобно.
Г-н Ладжудис: А вашата съпруга? Какво мислеше тя за петната?
Свидетел: Тогава не мислеше нищо. Не знаехме, че момичето е изчезнало. Казах на Джейкъб да скочи във водата и да поплува, докато банският се изчисти.
Г-н Ладжудис: И как реагира Джейкъб?
Свидетел: Стана, отиде в края на кея при лодките, мина по дясната му страна и се гмурна във водата.
Г-н Ладжудис: Интересно е, че именно вие сте му казал да измие кървавите петна от банския.
Свидетел: Нямах представа дали са петна от кръв. И сега не знам.
Г-н Ладжудис: И сега? Наистина ли? Тогава защо го посъветвахте веднага да скочи във водата?
Свидетел: Лори каза нещо — банският бил скъп и Джейкъб трябвало да внимава повече с вещите си. Той беше твърде небрежен, немарлив. Не исках да стигат до разправии, всички толкова се радвахме на почивката. Само затова му казах да влезе във водата.
Г-н Ладжудис: Но това беше причината Лори да се разстрои толкова, когато Хоуп Конърз изчезна?
Свидетел: Отчасти да. Но и заради цялото положение, заради всичко преживяно от нас.
Г-н Ладжудис: Лори искаше да се върнете у дома незабавно, нали?
Свидетел: Да.
Г-н Ладжудис: Но вие сте отказал.
Свидетел: Да.
Г-н Ладжудис: Защо?
Свидетел: Защото знаех какво ще си кажат хората: Джейкъб е виновен и бяга, за да не го спипат ченгетата. Щяха да го нарекат убиец. Нямаше да позволя на никого да говори това за него.
Г-н Ладжудис: Все пак властите в Ямайка са разпитали Джейкъб, нали?