„Г-н Ладжудис: Съзнавате ли, че това голямо съдебно жури разследва вашата съпруга — Лори Барбър?
Свидетел: Разбира се.
Г-н Ладжудис: През целия ден тук говорим за нея, за причините да постъпи така.
Свидетел: Да.
Г-н Ладжудис: Изобщо не ме интересува Джейкъб.
Свидетел: Щом казвате…
Г-н Ладжудис: И разбирате, че вие изобщо не сте заподозрян за каквото и да било?
Свидетел: Щом казвате…
Г-н Ладжудис: Но вие давате показания под клетва. Не е нужно да ви напомням това, нали?
Свидетел: Да, Нийл, знам правилата.
Г-н Ладжудис: Анди, стореното от твоята съпруга… Не мога да проумея защо не ни помагаш. Това беше твоето семейство.
Свидетел: Нийл, задай въпрос. Не произнасяй речи.
Г-н Ладжудис: Постъпката на Лори… не те ли зае…
Свидетел: Възразявам! Задай ми истински въпрос!
Г-н Ладжудис: Тя трябва да бъде обвинена!
Свидетел: Следващия въпрос, моля.
Г-н Ладжудис: В деня на извършеното закононарушение — 19 март 2008 година, съобщиха ли ви нещо за обвиняемата Лори Барбър?
Свидетел: Да.
Г-н Ладжудис: Как?
Свидетел: Около девет часа сутринта някой звънна на входната врата. Беше Пол Дъфи.
Г-н Ладжудис: Какво каза лейтенант Дъфи?
Свидетел: Попита може ли да влезе и да поговорим. Каза, че има ужасна новина. Отговорих му: «Говори направо, кажи ми веднага тук, при вратата». Каза, че е станала катастрофа. Лори и Джейкъб пътували по магистралата и колата излязла от пътя. Каза, че Джейкъб е мъртъв. Лори пострадала много зле, но щяла да оживее.
Г-н Ладжудис: Продължавайте.
[Свидетелят не отговаря.]
Г-н Ладжудис: Какво се случи след това, господин Барбър?
[Свидетелят не отговаря.]
Г-н Ладжудис: Анди?
Свидетел: Аз, ъ-ъ… усетих как коленете ми се подгъват, започнах да се свличам. Пол протегна ръце да ме хване. Задържа ме прав. Помогна ми да вляза в хола и да седна.
Г-н Ладжудис: Какво друго ви каза?
Свидетел: Каза ми…
Г-н Ладжудис: Имате ли нужда от прекъсване?
Свидетел: Не. Съжалявам. Добре съм.
Г-н Ладжудис: Какво друго ви каза лейтенант Дъфи?
Свидетел: Каза, че катастрофата не е предизвикана от други коли. Имало очевидци, които видели как колата се насочва право към подпората на насрещния надлез. Тя нито натиснала спирачките, нито се опитала да завие. Според свидетелите ускорявала колата, докато се движела към подпората. Продължавала да кара все по-бързо. Всички предположили, че шофьорът е припаднал или е получил инфаркт.
Г-н Ладжудис: Било е убийство, Анди. Тя е убила твоя син.
[Свидетелят не отговаря.]
Г-н Ладжудис: Това голямо съдебно жури иска да я обвини. Погледни съдебните заседатели. Те искат да вземат правилното решение. Всички искаме. Но ти трябва да ни помогнеш. Трябва да ни кажеш истината. Какво се случи с твоя син?
[Свидетелят не отговаря.]
Г-н Ладжудис: Какво се случи с Джейкъб?
[Свидетелят не отговаря.]
Г-н Ладжудис: Анди, това все още може да завърши както е правилно.
Свидетел: Нима?“
Извън съдебната палата безмилостен вятър фучеше по улица „Торндайк“. Поредният архитектурен гаф — високите плоски стени от всичките четири страни предизвикваха същинско торнадо около подножието на сградата. В бурна априлска вечер като тази вятърът се вихреше така около нея, че човек трудно можеше да стигне до входа. Все едно имаше защитен ров около съдебната палата. Загърнах се плътно с палтото и тръгнах по „Торндайк“ към гаража, а вятърът ме блъскаше в гърба. За последен път излизах от тази съдебна палата. Облегнах се назад под напора на вятъра като човек, затискащ врата с гръб.