Выбрать главу

Вече споменах, че ненарушената монотонност на равнината предизвикваше у мен ужас; смятам обаче, че този ужас стана много по-голям, когато се добрах до върха на възвишението и надзърнах в намиращата се на другата страна пропаст, чиито тъмни недра луната не бе осветила изцяло. Взирайки се в бездънния мрак на вечната нощ, аз се почувствах на края на света. Обхваналият ме ужас бе прорязан от интересни спомени за „Изгубения рай“ и за страховитото изкачване на Сатаната през непристъпните му владения.

Междувременно луната се издигаше все по-високо и аз започнах да различавам, че склоновете на долината не са съвсем перпендикулярни, както си ги представях. Издатините и оголените камъни образуваха удобни стъпала за спускане, а след неколкостотин метра наклонът ставаше сравнително по-лек. Тласкан от импулс, който не бих могъл да обясня, аз залазих с усилия надолу и застинах на полегатия склон, надникнал в дълбините, където не бе прониквал лъч светлина.

Неочаквано вниманието ми бе привлечено от гигантски предмет на противоположния склон, издигащ се на стотина метра пред мен и искрящ в бяло на светлината на лунните лъчи. Въобразявах си, че е само огромен камък, но ясно виждах, че неговите очертания и разположението му не са изцяло работа на Природата. По-внимателният оглед ме изпълни с чувства, които не бих могъл да изразя; защото въпреки колосалните му размери и местоположението в бездната, зейнала още когато светът е бил млад, аз осъзнах, че пред мен е един монолит с правилна форма, чието масивно туловище познава не само изработката, но и поклонението на разумни същества.

Изумен и изплашен, но обладан от вълнението на археолога, аз се огледах наоколо. Луната, вече в зенита си, светеше зловещо и ярко над каменните стръмнини, обрамчващи бездната, и разкриваше водна ивица на дъното, виеща се извън погледа в двете посоки и почти докосвайки краката ми. На другата страна на пропастта неголемите вълни миеха подножието на циклоповия монолит, на повърхността на който вече можеха да се различат стенописи и изсечени груби фигури. Надписите бяха на непознати за мен йероглифи и не приличаха на нищо, което съм срещал в книгите; в по-голямата си част бяха обикновени морски символи като риби, змиорки, октоподи, ракообразни, мекотели, китове и тям подобни. Някои образи очевидно представляваха водни същества, непознати на съвременния свят, но чиито разлагащи се останки бях забелязал на издигналата се от дъното на океана равнина.

Резбата беше толкова изкусна, че почти ме омагьоса. Независимо от разделящата ивица вода, ясно се виждаха гигантски барелефи, чиито сюжети биха събудили завист и у един Доре. Стигнах до извода, че тези пиктограми изобразяват хора или поне човекоподобни същества, въпреки че бяха показани плуващи като риби във водите на някаква морска пещера, или покланящи се на каменно светилище, намиращо се също под водата. За техните лица и форми не съм в състояние да говоря с подробности, защото дори споменът за тях ме докарва до загуба на съзнание. Бяха дяволски човешки като силует, с изключение на ципестите ръце и крака, уродливо широките и увиснали устни, изцъклените, изпъкнали очи и други особености, самото споменаване на които е противно.

Любопитно бе, че размерите им изобщо не съответстваха на околната обстановка; едно от съществата например бе изобразено да убива кит, по-голям от самото него. Като отбелязах тяхната гротескна същност и невероятни размери, аз реших, че пред мен са въображаемите богове на някое примитивно племе на моряци или рибари; някое племе, последният потомък на което е изчезнал епохи преди първият праотец на пилтдаунския или неандерталския човек да бъде роден. Обхванат от благоговеен страх пред открилата се за миг картина на древността, стояща отвъд предположенията и на най-смелия антрополог, аз гледах вцепенен и замислен как луната хвърля странни отблясъци върху тихия канал пред мен.

Тогава внезапно го видях. Повърхността едва трепна и нещо се издигна над тъмните води. Огромно, приличащо на Полифем и отвратително, то се спусна като ужасяващо чудовище от нощните кошмари към монолита, протегнало гигантските си люспести ръце, докато накланяше страшната си глава и издаваше причудливи отмерени звуци. Мисля, че точно в този момент изгубих разсъдъка си.