Помня малко от неистовото си изкачване по склона и скалата, както и от безумното пътуване обратно до заседналата лодка. Май през повечето време нещо пях, а когато не можех да пея, се смеех. Имам смътни спомени за голяма буря, разразила се скоро след като се добрах до лодката. Във всеки случай знам, че чух трясъци на гръмотевици и други звуци, които Природата издава в моменти на силен гняв.
Когато излязох от сенките, се намирах в болница в Сан Франциско. Там ме докарал капитанът на американски кораб, натъкнал се на лодката ми в открито море. В бълнуването си бях казал много, но открих, че на думите ми не бе обърнато внимание. Моите спасители не знаеха нищо за възможно вулканично изригване в открития Пасифик, а и аз не сметнах за необходимо да настоявам за нещо, в което те не биха повярвали. Веднъж срещнах един известен етнолог и го удивих с причудливите си въпроси, засягащи древната филистимска легенда за Дагон, Бога-Риба, но скоро разбрах, че този учен е безнадеждно консервативен и спрях да разпитвам.
Обикновено през нощта, особено когато луната е подута и нащърбена, аз виждам това същество. Опитах да се спася от него с морфин, но наркотикът ми даде само временно успокоение и после ме превърна в свой роб. Затова сега съм решил да сложа край на всичко, като опиша подробно случилото се — за сведение или за презрително забавление на хората. Често се питам дали всичко не е било само халюцинация, пристъп на треска, докато съм лежал и бълнувал в лодката под палещото слънце след бягството от немския крайцер. Много пъти съм си задавал подобни въпроси и винаги в отговор ми се явява страховито и ярко видение. Не мога да мисля за морските дълбини, без да потръпна за непознатите същества, които в този момент сигурно пълзят и газят из слузестите леговища и се покланят на древни каменни идоли, свои собствени противни изображения върху подводните обелиски от наквасен гранит.
Сънувам деня, когато те ще се надигнат от водните талази, за да повлекат натам в кървавите си нокти жалките останки на хилавото и изтощено от войни човечество — деня, когато земята ще потъне в бездните и мрачното океанско дъно ще се възцари над вселенската преизподня.
Краят ми е близо. Чувам шум зад вратата, сякаш нечие исполинско хлъзгаво тяло се блъска с грохот о нея. Но то не ще ме намери тук! Господи, ОНАЗИ РЪКА!
Прозорецът! Прозорецът!