На другото бюро седеше едно синеоко момче, което би могло да мине за дублъор на Мики Руни, когато Мики Руни е играел младежки роли. На табелката пред него пишеше, че това е помощник шериф Бил Андерсън.
Шериф Мейсън се втренчи в мен, сякаш се мъчеше да фокусира погледа си. Помощник шериф Андерсън стана на крака. Беше висок колкото халба бира, но по ръцете и раменете му имаше доста мускули.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита той с колеблива усмивка. Прецених, че е някъде на двадесет и три, двадесет и четири години.
Влязох вътре и застанах пред бюрото му.
— Искам да ви съобщя за убийството на Фредерик Джаксън от „Алигейтър Лейн“ — казах аз.
Помощник шериф Андерсън се отдръпна назад, сякаш го бях ударил с нещо по муцуната.
— Кой, по дяволите, си ти? — попита шериф Мейсън с висок, нетърпящ възражение глас.
Извадих портфейла си, измъкнах отвътре една визитна картичка, приближих се до шерифа и я сложих на бюрото пред него.
Той я вдигна с трепереща ръка, вгледа се в нея продължително и най-накрая успя да фокусира печатните букви.
— Проклето частно ченге! — Дебелата му физиономия стана зла. — Не понасям частните ченгета! За какво си се домъкнал в града ми?
— Съобщавам ви за убийството на Фредерик Джак-сън от „Алигейтър Лейн“. Този, който се препитава от жаби — отговорих аз високо и отчетливо.
Той прочете визитната ми картичка още веднъж.
— Мразя частните ченгета! — просъска още веднъж шериф Мейсън. — И няма да търпя никакви частни ченгета в моя град! Махай се и не идвай повече.
— Съобщавам ви за убийството на Фредерик Джак-сън — казах аз още по силно.
Подобно на коленичил слон, който се изправя на крака, шерифът се надигна от бюрото и тромаво го заобиколи.
— Оправи се с този досадник, Бил — изръмжа той след това. — Отърви се от него. Аз имам малко работа нагоре по шосето.
Шериф Мейсън мина покрай мен с поклащане и изчезна в горещината навън.
— Така ли действате обикновено? — попитах аз.
Андерсън се дотътри до другото бюро, прочете визитната ми картичка, втренчи се в мен и поклати глава.
— В лош момент идвате, мистър Уолъс. По това време шерифът трябва да вземе лекарството си, а преди да го направи, не може да възприема никакви факти.
— Няма ли си бутилка тук?
— Не обича да пие сам. Какво казахте, че искате да ни съобщите?
Потиснах нетърпението си с усилие. Казах си, че си имам работа с провинциалисти в провинциално градче.
— Фредерик Джаксън е бил убит.
Той се сепна.
— Това вече го чух, но не мога да повярвам. Сигурен ли сте?
— Мъртъв е. Прострелян в главата. Нямаше пистолет, така че някой трябва да го е застрелял — обясних аз търпеливо.
— Вие видяхте ли го?
— Току-що идвам от къщата му. По-добре го закарайте в моргата. При него е горещо като в пещ и мухите си устройват пиршество.
Помощник шериф Андерсън пребледня, което забелязах въпреки тена му, и се отпусна на стола.
— Убит! Досега подобно нещо не се е случвало в нашия град — промърмори той.
— Е, вече се случи. За разнообразие.
— Боже! Убийство!
Започна да ми дожалява за него. Беше твърде млад, за да е заместник шериф. Вероятно имаше много малко опит в полицейската работа. Може би умееше да се справя с кражби, неправилно паркиране, пиянски истории и може би от време на време с изнасилвания, но едва ли се беше сблъсквал с убийство.
— Струва ми се, че най-напред трябва да уведомите щатската полиция. Те ще се занимаят със случая.
Очите му се ококориха.
— Не мога да направя това. Шериф Мейсън не желае да има нищо общо с тях! Той е шериф от двадесет години и досега никога не се е обаждал на щатската полиция.
— Е, сега е дошло времето да го направи — казах аз. — Ще трябва да ги повикате рано или късно, така че е по-добре да го направите сега.
Шериф Андерсън разтри брадичката си с ръка. Струваше ми се, че чувам как мозъкът му скърца, докато мисли и ми дожаля още повече. Искаше да бъде лоялен към стария дебелак. Беше повече от ясно, че ако щатската полиция дойде тук и хвърли само един поглед на шериф Мейсън, с неговата кариера е свършено.
— Ще се пенсионира в края на годината — каза Андерсън сякаш сам на себе си. — Беше добър човек, но алкохолът го съсипа. Всички го харесват. Всички се правят, че не виждат, когато се натряска. Ако щатската полиция… — Андерсън отново разтри брадичката си и ме погледна безпомощно.