Работата ми беше да открия внука на Фред Джаксън. И все пак, имах чувството, че смъртта на Фред, търговията с наркотици на сина му и изчезването на хлапето са свързани помежду си. Това беше само интуиция, но аз се доверявах на интуицията си — когато работех при баща си, нерядко бях печелил от това.
Беше твърде късно, за да отида в Сърл и реших да се прибера в апартамента си.
Оставих колата в подземния гараж и се качих на асансъора до шестия етаж.
Бях се замислил и поради това не обърнах внимание на факта, че превъртях ключа трудно. Всеки друг път, ако умът ми не беше толкова зает, щях да забележа веднага. Когато влязох в малката си, добре обзаведена всекидневна, най-напред ги помирисах, след това ги видях. Вонята на некъпани хора беше изпълнила стаята и веднага я усетих.
Те излязоха като тъмни сенки от спалнята ми — изглеждаха зли и в черните си ръце държаха отворени автоматични ножове.
Съседът ми отдолу пусна телевизора и един гърмящ глас започна да чете новините.
Глава 3
Видът на двамата негри наистина ме изплаши. Пред вратата на спалнята ми те се разделиха — единият тръгна вляво, другият — вдясно. Този, който тръгна вдясно беше висок, измършавял и с коса къдрава като захарен памук. Носеше мръсен отворен на гърдите елек от козя кожа, под който се брояха ребрата на подобния му на скелет гръден кош. Огърлици от евтини цветни мъниста висяха чак до пъпа му. Впитите в краката му червени панталони имаха петно на чатала. Онзи вляво беше по-нисък, но също измършавял. На главата му имаше мазно черно сомбреро, носеше протрито кожено яке и черни кожени панталони. И двамата бяха боси, краката им бяха мръсни и воняха.
Всичко това отбелязах само с един поглед. Ако не миришеха така, щяха да ме пипнат и това, че не бяха се къпали отдавна, всъщност ме спаси.
Още не бях затворил външната врата.
Когато се приближиха към мен, забелязах че очите им почти нямат зеници. Бяха друсани колкото си искат. Изскочих обратно на стълбите, затръшнах входната врата и се втурнах към асансъора, който за щастие все още беше на моя етаж. Бях вече вътре и натисках бутона за партера, когато те излязоха от апартамента ми. Вратата на асансъора се затвори автоматично, точно когато се втурнаха към мен.
Облегнах се на стената и усетих че дишам сякаш съм пробягал цяла миля. Наистина си бях изкарал акъла. Тези двамата бяха най-свирепите и кръвожадни крадци, които някога бях виждал.
Асансъорът тръгна надолу и чух как хукнаха по стълбите след него. Босите им крака издаваха специфичен звук, докато вземаха по три стъпала наведнъж. Прецених, че ще стигнат долу преди мен и ще ме пресрещнат. Изчаках, докато ги чух да изпреварват асансъора и натиснах бутона за спиране. Бях стигнал до третия етаж. След това натиснах бутона за шестия.
„Това ще ви направи луди, копелета такива!“ — казах си аз и асансъорът започна да се изкачва. Помислих с тъга за пистолета си калибър 38 у дома, но не смятах да рискувам, за да отида и да го взема. Можеха да ме пипнат, преди да се добера до него.
В асансъора се чувствах в безопасност.
Продължих да се изкачвам и след малко отново чух шляпане на боси крака. Единият тичаше след асансъора, а другият ме чакаше долу.
Това увеличаваше шансовете ми, но не горях от нетърпение да се срещна с натъпкания с хероин крадец, въоръжен с автоматичен нож.
Вратата на асансъора се отвори на шестия етаж. Видях как сомбрерото завива зад ъгъла на стълбищната площадка. Натиснах бутона за четиринадесетия етаж — последния. Негърът се втурна към мен, обзет от дива омраза, но вратата се затвори. Опита се да мушне ножа си между крилата, но беше твърде късно.
Асансъорът отново започна да се изкачва. Чух как босите крака шляпат нагоре по стълбите. Погледнах алармения бутон, с който се включваше звънеца в случай на авария, но реших да не го пипам. Портиерът беше възрастен човек и го харесвах, а тези двамата щяха да го нарежат на парчета, без да им мигне окото, ако им се мернеше пред очите.
Пристигнах на четиринадесетия етаж и вратата се отвори. Бях готов да натисна бутона за третия етаж. Макар че чувах как негърът тича нагоре, реших да изчакам и се вслушах в пъхтенето и сумтенето му. Очевидно вече не му достигаше въздух. Когато го видях да завива зад ъгъла с олюляване, аз му махнах с ръка и натиснах бутона. Асансъорът започна да се спуска.
Вслушах се, но не го чух да тича надолу. Реших, че се е отказал.
Но оставаше другият.
Точно срещу асансъора на третия етаж живееше съсед, с който се познавах. Ако успеех да се добера до апартамента му и да заключа вратата, можех да се обадя на ченгетата и да се отърва с цяла кожа. Ами ако не си беше вкъщи? Ами ако не отвореше веднага? Онзи долу можеше да ме пипне, докато чакам пред вратата.