— Здрасти, отрепки! — поздравих ги аз. — Обичам да целя капачки на колене. Хайде да опитаме!
С ъгълчето на окото си видях, че Раес посяга към бутилката уиски. Канеше се да ме удари с нея, но го изпреварих и стоварих цевта на пистолета върху озъбеното му лице. Той се свлече зад бара, а аз се усмихнах на двамата черни, които продължаваха да стоят неподвижно.
— Изчезвайте! — казах аз. — Бързо!
Те изчезнаха от погледа ми, затръшвайки вратата след себе си. Заднишком по стълбата, аз се измъкнах предпазливо навън, готов да посрещна евентуалното нападение, но такова не последва. Излязох сред уличната тълпа.
Все още с памучната фланелка и джинсите тя ме чакаше. Мушна ръката си в моята и ми се усмихна вдървено.
— Заведи ме у дома, красавецо — каза Би Би. — За да обменим някои мисли.
Глава 5
— Къде? — попитах аз, след като се качихме в колата ми.
— Право напред и после вляво на първия светофар. На следващото кръстовище отново вляво. — Тя сложи ръка на бузата си. — Това копеле едва не ме осакати.
— Не толкова, колкото аз него — отговорих и запалих мотора.
— Истински рицар! До гуша ми дойде от него. Ще напусна.
Стигнах до светофара, свих наляво, забавих скоростта и на първото кръстовище след това отново свих наляво.
— Онази бърлога отдясно — каза Би Би.
По някакво чудо пред занемарената пететажна сграда имаше свободно място, за да паркирам.
— Това ли е?
— Да, красавецо. Това е малката ми воняща дупка.
Тя се измъкна от колата и тръгна нагоре по изпочупените стъпала към олющената входна врата. Отвори я с ритник, тръгна по тъмния коридор, порови малко в чантата си и след като намери ключа, отвори и влязохме. Аз я следвах отблизо.
Влязохме в малка стая, в която имаше походно легло, малък гардероб, маса и стол. Пода беше покрит с прашен, протрит килим. Зад една полуотворена врата вляво се виждаше клозет с баня.
Затворих външната врата и се огледах.
— Тук ли живееш? — попитах аз.
Би Би отиде до леглото и седна отгоре. То изскърца и увисна.
— Става за спане. — Тя сви рамене. — Цялото време, когато не спя, прекарвам в клуба. Седни, красавецо. — Посочи ми стола. — Леглото няма да издържи двама души, така че не храни напразни надежди.
Седнах на края на стола и я изгледах.
— Защо искаш да намериш Стела? — попита тя.
— Не искам да намеря нея — отговорих аз. — Искам да намеря Джони Джаксън, който според мен й е син.
Тя прокара пръст по шева на джинсите си.
— Защо смяташ, че Стела е имала син?
— А не е ли така?
Тя се изкиска весело.
— А защо искаш да намериш Джони Джаксън?
— Наследил е фермата за жаби на дядо си. Един човек иска да я купи. Без негово съгласие това не може да стане.
— Много ли струва тази ферма?
— Достатъчно. Слушай, сладурче, хайде да не губим излишно време. Ако намеря Стела, ще мога да намеря Джони и да приключа с тази дреболия. Знаеш ли къде мога да я открия?
Тя попипа брадичката си. Сега на нея личеше малка синина.
— До гуша ми дойде от Еди. Смятам да напусна. Какво ще стане, ако ми дадеш сто долара? Ще ми трябват пари, докато се устроя.
— Защо трябва да ти давам сто долара?
— Защото ще ти кажа за Стела и Джони и най-накрая ще можеш да си починеш.
Извадих портфейла си, измъкнах двадесет долара и й ги подадох.
— Това за какво е? — попита тя, но ги прибра.
— Започвай да ми разказваш, сладурче. Ако ми кажеш каквото искам, ще получиш и останалите.
— Стела умря от свръхдоза. Вземаше хероин от месеци. Затова Еди я изхвърли.
— Еди ми каза, че я е блъснала кола и шофъорът е избягал.
Тя кимна.
— Разбира се, че ще ти каже това. Много е чувствителен на тема наркотици.
— Стела от него ли вземаше дозите си?
— Не съм казала такова нещо, нали? — Очите й станаха ледени. — Стела е мъртва.
— Ти познаваше ли я?
— Естествено. Тя ме въведе в занаята. Сега работя на нейното място.
— Казвала ли ти е, че Джони й е син?
— Да.
— Казвала ли ти е кой е бащата?
— Този отговор струва още двадесет долара.
Дадох й още една банкнота.
— Каза ми, че бащата на Джони бил войник във Виетнам.
— Бяха ли женени?
Тя направи гримаса.
— Кой се жени в днешно време?
— Говорила ли ти е за сина си?
— Не много често, но понякога, особено когато се друсаше, го правеше.
— Какво ти е казвала за него?
— Че е избягал, когато е бил малък, и че много се радва, задето го е направил.
— А каза ли ти защо?
— Той й пречеше. Имаше приятели, които не обичаха наоколо да има деца. — Тя кимна замислено. — Мога да я разбера.
— Тя знаеше ли, къде е отишъл Джони?
— Какво я интересуваше? Отишъл си беше и толкова.