Избърсах потта от челото си с опакото на ръката и се загледах с празен поглед в опустошението.
Някой беше идвал, за да потърси нещо, решен на всяка цена да го намери. Беше ясно, че е безполезно да се ровя повече.
Излязох навън в жегата. Оглушителното квакане на жабите ми пречеше да мисля.
Реших, че ще трябва да кажа на шериф Мейсън какво съм заварил тук. Опустошението би могло да е дело и на вандали, но се съмнявах. Изглежда някой беше търсил парите на Фред Джаксън. Празната дупка под леглото явно не беше успяла да го убеди, че е закъснял.
Тръгнах по пътя към колата си, но след малко спрях. Изведнъж ме обзе силно желание да Погледна още веднъж жабарника. Понякога ме спохождаха подобни предчувствия, а това беше много силно.
Тръгнах по тясната пътека към блатото и докато го приближавах, все още скрито зад храсталаците, дърветата и бурените, имах чувството, че квакането отеква в самата ми глава.
Чувствах се самотен и смутен. Сложих потната си ръка върху дръжката на пистолета, но от това не ми стана по-добре.
Приближих водата тихо.
Струваше ми се, че на отсрещния бряг има стотици жаби, цяла армия — зелени, квакащи, с блестящи малки черни очи.
Продължих напред бавно, без да издам нито звук. Жабурнясалото блато поглъщаше огнените слънчеви лъчи на обедното слънце.
Стори ми се, че в средата има нещо като сал, на който седяха десетки жаби.
Приближих се още повече и дъхът ми секна, защото видях човешка ръка. Не, не беше сал. Беше труп.
Плеснах с ръце и всички жаби мигом изчезнаха във водата. Застанах на самия бряг и се вгледах внимателно в тялото.
На главата му продължаваше да седи голям жабок. Той ме изгледа злобно, после изквака и скочи във водата.
Пред очите ми беше трупът на Хари Уедърспун.
Глава 6
Позвъних в канцеларията на шерифа от един автомат по пътя.
Обади се Бил Андерсън с делови тон.
— Бил, съобщавам ти, че къщата на Фред Джаксън е обърната наопаки — казах му аз. — Реших, че трябва да знаеш това.
— Обърната наопаки?
— Точно така. Разпердушинена.
Последва пауза, след което Бил попита:
— Извинявай, Дърк, но какво правиш там горе?
— Почувствах се самотен. Падам си по жабите.
Последва още една пауза и той каза:
— Е, добре. Предполагам, че ще е по-добре да дойда да погледна.
— Затова ти се обаждам, Бил. А, и докато си там, кажи на шериф Мейсън и на доктор Стийд също да дойдат. Да вземат линейката и двама мъже с гумени ботуши.
— Какво каза?
— Забравих да ти спомена, че Хари Уедърспун е решил да се изкъпе в блатото с жабите. Изглежда ми умрял и жабите се сърдят. — И затворих.
Върнах се при къщата, седнах на пейката на сянка и зачаках.
Час по-късно по тесния път се зададе колата на шерифа. Караше Бил Андерсън, а Мейсън и Стийд бяха на задната седалка. Отзад видях линейката с двамата негри, които вече бях виждал и още двама мъже с работни комбинезони и високи гумени ботуши.
Всички те слязоха от колите едновременно и аз отидох при тях.
Шериф Мейсън беше малко нестабилен на краката си и дъхът му миришеше на уиски. Доктор Стийд изглеждаше малко по-стар, отколкото беше в действителност, ако това е възможно, и доста разтревожен. Бил Андерсън се пулеше.
— Първо погледнете вътре, господа — казах аз и им махнах към къщата. — Мистър Уедърспун вече не бърза.
Доктор Стийд и шерифът ме изгледаха подозрително и влязоха в къщата.
— Погледни и ти, Бил. Доста добро изпълнение.
Той влезе след двамата. Единият от негрите с линейката ме погледна, изпълнен с надежда.
— Още един клиент ли имаме?
— Точно така — отговорих аз. — И е мокър, така че ако имате гумено покривало ще е добре да го вземете.
Тримата излязоха от къщата.
— Тц-ц-ц! — зацъка доктор Стийд още от вратата. — Какви вандали! Днешните хлапета нямат никакво уважение към собствеността на хората!
— Какво ще кажеш, шерифе? — попитах аз.
Мейсън мигна и поклати глава.
— Да… Вандали.
— Не ти ли се струва, че някой е идвал, за да търси нещо?
— Вандали! — повтори той.
— Какво беше това за Уедърспун? — попита доктор Стийд. — Да не искаш да кажеш, че е мъртъв?
— Бих казал това, но вие може да прецените, че е решил да се пошегува. Ще ви трябва кука за хващане — обърнах се към единия от мъжете с гумени ботуши.
Той ми се ухили.
— Имаме. — И извади от линейката дълга кука, като тези, които използват лодкарите. Другият извади голямо гумирано платнище. Поне Бил Андерсън беше помислил за тези неща.