Поведох ги.
Шериф Мейсън имаше проблеми при преминаването по тясната пътека към блатото и се наложи двамата мъже с гумени ботуши да му помогнат.
Жабите отново използваха Хари Уедърспун за понтон. Когато се появихме, всички до една изчезнаха във водата.
Мушнах се в сянката на едно дърво и се подпрях на дънера, докато другите се озъртаха наоколо и зяпаха.
Най-накрая доктор Стийд наруши мълчанието:
— Горкият човек! Ужасно! Добре, момчета. Извадете го.
Двамата негри от линейката разстлаха платнището, а двамата с ботушите нагазиха в блатото и с помощта на куката издърпаха тялото на Уедърспун към брега. Сложиха го върху платнището и се отдръпнаха със скръбни лица назад. Погледнах към тялото оттам, където се намирах. Устните и ноздрите на Уедърспун бяха затлачени с зелен жабуняк. В дясната си ръка стискаше нещо русо и космато, което се бе увило около китката му.
— Боже, Лари! — изпъшка шерифът, направи крачка напред и се втренчи в трупа на Уедърспун. — Какво се е случило?
— Остави ме да помисля, Тим — каза доктор Стийд спокойно. Той се наведе, огледа главата на трупа, след това клекна и се озърна наоколо.
— Нещастен случай, Тим — каза той. — Това е ясно, както е ясно, че имаш нос.
Тъй като носът на шерифа напомняше голям презрял домат, реших, че забележката на доктора е най-малкото нетактична. Застанах до него.
— Какво е стиснал в ръката си? — попитах аз, клекнах и внимателно измъкнах жълтото нещо от дланта на трупа, а докторът ме наблюдаваше с увиснала челюст.
— Това е перука! — възкликнах аз и я вдигнах нагоре, така че косата да увисне права надолу.
И наистина беше перука. Евтина — закрепена върху мрежа. Такава можеше да се купи от всеки супермаркет.
— Това няма значение. Горкият човек е мъртъв.
Шерифът се приближи още повече.
— Сигурен ли си, че е нещастен случай, Лари?
— Разбира се. Погледни това. — Доктор Стийд посочи едно дърво, чиито оголени корени се спускаха към блатото. — На тила му има следа от силен удар. Сигурно се е подхлъзнал, ударил е главата си в тези корени и се е удавил. Не, няма съмнение, че е нещастен случай.
Шерифът въздъхна с облекчение.
— Значи няма защо да викаме щатската полиция?
— Не е необходимо — каза доктор Стийд твърдо и се изправи. — О’кей, момчета. Закарайте този нещастник в моргата. Аз ще дойда след малко.
— Не бързайте толкова — намесих се аз. — По-добре вижте какво има в джобовете му.
— Можем да проверим и в моргата.
— По-добре е пред свидетели, докторе. — Погледнах Андерсън. — Виж какво има в джобовете му, Бил.
Андерсън се поколеба, но тъй като шерифът не каза нищо, клекна до трупа и изпразни джобовете му. В тях нямаше кой знае какво — накиснат пакет цигари, сребърна запалка и портфейл с двеста долара в дребни банкноти.
Андерсън описа нещата и ги предаде на доктор Стийд.
— Значи тази рана се е получила, защото се е подхлъзнал и се е ударил в тези корени, така ли?
Доктор Стийд кимна.
— Няма никакво съмнение в това.
— А не е ли защото някой се е приближил тихо зад него и го е ударил с тъпото на брадва?
Последва дълго мълчание, след което шерифът изръмжа:
— Чу какво каза доктор Стийд! И трябва да знаеш, че той се занимава с тези неща още отпреди да се родиш. Не искам да слушам остроумните ти забележки. А и какво изобщо правиш тук?
— Търся Джони Джаксън, шерифе — отговорих аз. — А ти зададе ли си въпроса, какво е правил тук Уедърспун?
— Смяташе да купува фермата — каза шерифът и се огледа с неспокойни очи. — Предполагам, че е дошъл тук, за да огледа мястото още веднъж. Логично, нали?
— Аха. Дошъл е тук с брадва и е огледал мястото.
Шерифът изсумтя.
— Махай се. И без това нямаш право да си тук. Само създаваш проблеми, дявол да го вземе.
— Задай си въпроса как Уедърспун е дошъл дотук. Пред къщата няма кола. Мислиш, че е дошъл пеша ли?
Обърнах се и тръгнах към къщата. Шерифът и доктор Стийд останаха да гледат след мен объркани.
Предположих, че известно време ще се забавят, докато приберат трупа, така че след като се скрих от погледите им хукнах напред. Стигнах до къщата и влязох. Трябваше да потърся брадвата още първия път — такова опустошение можеше да се постигне само с брадва. Намерих я след по-малко от две минути, скрита под пълнежа на креслата. Беше с къса дръжка и блестящо острие. Взех я с носната си кърпа и внимателно огледах тъпата й страна, но не забелязах нищо. След това на дръжката забелязах малка пластинка, на която пишеше: „Собственост на Морган & Уедърспун“. Оставих брадвата така, че Андерсън да я види, излязох от къщата и я заобиколих. Под навеса зад нея имаше подпрян мотоциклет марка хонда. Предположих, че е на Уедърспун и че с него е дошъл дотук. Струваше ми се несъмнено, че именно той е опустошил вътрешността на къщата с тази брадва-. Но какво е търсил? Очевидно беше намерил само част от руса перука.