Започвах да виждам светлина в края на тунела.
— Благодаря, мис Смит. А какво ще стане сега с фабриката?
Тя сви рамене.
— Не знам. Предполагам, че ще трябва да си намеря друга работа.
— За умно и хубаво момиче като вас това няма да е проблем. Може би мистър Уедърспун е имал някой помощник, който да продължи бизнеса му?
— Имаше един мексиканец, който идваше често, но не знам дали са работили заедно. Може да е бил само клиент.
— Струва ми се, че го познавам. С тънки мустачки, нисък, с широки рамене?
Тя кимна и ме погледна замислено.
— Има ли още нещо? Искам да си вървя у дома.
— Съжалявам че ви задържах, мис Смит. Само още нещо. Къде живееше мистър Уедърспун?
— Над офиса има апартамент.
— Не беше ли женен?
— Не.
— Благодаря, че ми отделихте от времето си, мис Смит. — Усмихнах й се широко, приятелски и излязох. Когато пресичах двора, погледнах към постройката, в която беше офисът. На горния етаж имаше четири прозореца.
Върнах се в хотела. На рецепцията заварих Боб Уайът. Имаше вид на човек, който скоро ще умре.
— Тъжни новини — казах аз и застанах пред него.
Той се насили да се усмихне.
— Човек предполага, Господ разполага.
— Все ще намериш купувач за хотела. Не е свършил света.
— Не се притеснявам за себе си. Непрекъснато мисля за Пеги.
— Как е тя?
— Казват, че ще се оправи. Дават й някакви лекарства. — Той ме погледна тъжно. — Чувства се самотна. Не мога да оставя хотела и да й отида на свиждане.
— Мислиш ли, че би се зарадвала, ако някой я посети? Днес следобед нямам какво да правя. Мога да й занеса цветя и да побъбря с нея.
Лицето му просветна.
— Наистина ли? Би било чудесно, мистър Уолъс. Не мога да помоля никого другиго, а и тя изглежда ви хареса. Тукашните жени не я одобряват.
— Остави на мен. Ще отида веднага. Къде е болницата?
Той ми обясни как да стигна дотам. Беше на около половин миля от Сърл.
Въоръжих се с букет доста увехнали цветя и последния бестселър на Джудит Кранц, и отидох. Заварих Пеги седнала на една тераса, сама, вперила поглед в боровата гора насреща.
Тя се втренчи в мен и лицето й просветна.
— Боже, Дърк, каква изненада!
— Как е момичето? — попитах аз и сложих книгата и цветята на масата до нея.
— Ще се оправя. Вече прескочих най-лошото. Доктор Ванс каза, че утре ще ме изпише.
— Така ли? Бързо си се оправила.
Тя се засмя.
— Аз не съм алкохоличка, макар и да се държах като такава. Страдам от любов.
Седнах до нея.
— Това е добра новина. Как е любовното страдание?
— Преди два часа сестрата ми каза, че е умрял. — Пеги ме погледна в очите. — Дори не можах да се разплача. Трябва да съм била побъркана.
— На твоите години и аз едва не загубих главата си по едно момиче — излъгах аз. — Доста време мина, докато се съвзема, но накрая се съвзех.
— Как е татко?
— Когато се върнеш, ще е по-добре. Сега преживява тежки моменти без теб. Целият хотел лежи на неговия гръб.
— Предполагам. Горкият татко! Толкова е смел! Утре ще се прибера. Ще му кажеш ли?
— Разбира се.
— Значи няма да продадем хотела?
— Все ще се намери друг кандидат.
Тя кимна.
— Искам да се махна от Сърл. Тук хората не ме обичат.
— Говори с Уилис Полак. Той може да намери купувач.
— Да. Но при всички случаи ще изчакам да си отиде, татко. — Тя извърна лице. — Не му остава много време.
— Пеги, може би ще успееш да ми помогнеш. Колкото повече търся Джони Джаксън, толкова по-заплетено става всичко. Искаш ли да ми разкажеш за себе си и Уедърспун?
— Какво общо има Хари с Джони? — тя ме изгледа озадачено.
— Не знам — отговорих както обикновено. — Аз съм като рибар. Пускам въдицата си и чакам някоя риба да се закачи. Кога го срещна за първи път?
— Преди около две години. Дойде в хотела и искаше да склони татко да му го продаде. Нещо у него ме привлече. — Тя вдигна отчаяно ръце. — Дърк, момичетата понякога са ужасни глупачки.
— Мъжете също.
— Може би. Както и да е. Паднах си по Хари. В началото той не ме забелязваше. След това започна да проявява интерес. Една вечер татко не се чувстваше добре и си легна. Хари дойде и поиска да му покажа най-добрата стая. — Пеги се усмихна с горчивина. — Е, идеята ми допадна. Можеш да си представиш какво се случи, нали? — Тя се замисли, усмихна се и продължи: — Наистина ме възбуждаше. Бях спала с много мъже, но Хари знаеше как да го прави по-добре от всеки друг. Толкова си загубих ума, че не можех да мисля за нищо друго, освен за следващия път, когато ще бъдем заедно. Беше опасно, ако татко е наблизо, така че ми предложи да ходя у тях. На пет минути пеша е. Апартаментът му над офиса е приятен. Срещахме се три пъти седмично. Не можех да му се наситя. След това почувствах, че охладнява. Идваше в ресторанта, усмихваше ми се и казваше, че имал работа, така че да не ходя при него. — Пеги затвори очи, след това сви рамене. — Толкова го исках, че изпивах ио една голяма чаша джин, лягах си и плачех, докато полудея. Боже! Каква глупачка съм била!