— Вече няма да е така. Тук, при вас, хората ще проявяват уважение към частната и обществената собственост. Както и към пълноправните служители на закона.
— Към Питър? Този малък глупак?
— Сега той е заместник-шериф.
Джим издиша така рязко, че кръвта от сцепената му устна се разпръсна във въздуха.
— Исусе, че аз го познавам още отпреди да се е родил.
— Когато носи значка и ти каже да се успокоиш, ще го слушаш, дори да го познаваш ин витро.
Джим изглеждаше едновременно заинтригуван и объркан.
— Да ме вземат дяволите, ако знам за какво говориш.
— Убеден съм, че е така.
Той вдигна глава, когато Пийч влезе в стаята.
— Донесох аптечката и малко лед. — Тя хвърли пликчето с леда на Джим и сложи аптечката на бюрото пред Нейт. После застана с ръце на кръста. — Джим Маки, няма ли да ти дойде умът?
Бил започна пръв. — Той се изчерви и притисна леда до кървящата си устна.
— Така казваш ти. А къде е Бил?
— Питър ще го доведе — отвърна Нейт. — Когато се свести.
Пийч изсумтя.
— Майка ти ще ти насини и другото око, когато дойде да те вземе.
След това предсказание тя излезе и блъсна вратата зад себе си.
— Исусе! Нали няма да ме арестуваш, задето съм се сбил с брат ми!
— Бих могъл. Но може да бъда по-снизходителен, тъй като това ми е първият работен ден. — Нейт се облегна. — За какво се бихте?
— Само чуй. — Докато обмисляше защитата си, Джим се плесна по коленете. — Това безмозъчно магаре твърдеше, че „Дилижансът“ бил най-хубавият уестърн, правен някога, когато всички знаят, че това е „Червената река“.
Дълго време Нейт не проговори.
— И за това ли беше всичко?
— Не ме ли слушаш, за бога!
— Просто исках да се уверя. Значи с брат ти сте се сбили, защото сте имали несъгласие по отношение на достойнствата на „Дилижансът“ и „Червената река“ от репертоара на Джон Уейн?
— От какво?
— Скарали сте се заради филмите на Джон Уейн?
Джим се размърда на стола.
— Ами, да. Ще се разплатим с Чарлийн. Сега може ли да си ходя?
— Ще се разплатите с Чарлийн, освен това глобявам всеки по сто долара за нарушение на обществения ред.
— По дяволите! Не можеш…
— Мога. — Нейт се приведе напред и Джим срещна студените му сиви очи, които го накараха да потръпне от неудобство. — Джим, чуй какво ще ти кажа. Не искам ти или Бил да се биете в „Хижата“. По принцип не искам да се биете никъде, но за момента ще започнем оттам. Едно малко момченце стои в ресторанта през по-голямата част от деня.
— Роуз винаги води Джеси в кухнята, ако стане разправия. А ние с Бил никога не бихме посегнали на детето. Просто сме избухливи, това е.
— Тогава ще трябва да се сдържате, докато сте в града.
— Сто долара?
— Можете да платите на Пийч до двадесет и четири часа. Ако не го направите, ще удвоявам глобата всеки ден, с който закъснеете. Ако продължите да упорствате, ще прекарате следващите три дни на гости при нас.
— Ще си платим — промърмори той, раздвижи се на стола и въздъхна. — Но, за бога — „Дилижансът“!
— Лично аз предпочитам „Рио Браво“.
Джим отвори уста и пак я затвори. Очевидно обмисляше последствията от отговора си.
— Дяволски добър филм — каза най-накрая, — но не може да се мери с „Червената река“.
Нейт реши, че ако единственото престъпление тук беше нарушаване на обществения ред, е постъпил правилно като е дошъл в Лунаси. Навярно кавгите между братя щяха да бъдат единственото му занимание тези дни. И по-добре.
Не му трябваха предизвикателства.
Братята Маки не му създадоха проблеми. Разговорът му с Бил беше почти същият, макар че той не по-малко страстно и артистично защити мнението си за „Дилижансът“. Ударът в лицето не го беше разстроил толкова, колкото отричането на любимия му филм.
Питър подаде глава през вратата.
— Шефе, Чарлийн се обади да ви покани на обяд за сметка на заведението.
— Благодаря, но трябва да се подготвя за събранието. — Беше забелязал блясъка в очите на Чарлийн, докато извеждаше Джим Маки от ресторанта. — Погрижи се за този случай, Питър. Иди при нея, опиши щетите и цената им. Постарай се братята Маки да бъдат уведомени и да платят в рамките на четиридесет и осем часа.
— Готово. Много добре се справи, шерифе.
— Не беше трудно. Аз ще напиша доклада. После искам да го прегледаш и да добавиш каквото намериш за нужно.
Внезапно прозорците се разтърсиха от силен рев и той се огледа.
— Какво е това? Земетресение? Вулкан? Ядрена война?
— „Бобър“ — отвърна Питър.
— Дори в Аляска не може да има бобри, които да реват така.