— Аз ръководя банката — каза той на Нейт. Това обясняваше морскосиния му костюм и вратовръзката на тънки райета. — Очаквам скоро да си откриете сметка при нас.
— Ще ми се наложи.
— Не сме тук, за да набираш клиенти, Ед. Нека представя Игнейшъс и на другите.
Той се запозна с Деб и Хари Майнър, които държаха магазина, с пенсионирания съдия Алън Б. Ройс и с бащата на Питър, Уолтър Ноти, гъбар и дресьор на впрегатни кучета. Всички те бяха членове на градския съвет.
— Кен Дарби, нашият лекар, ще дойде, когато успее.
— Чудесно. И без това ще ми трябва време, докато запомня всички.
После дойде ред на Бес Маки — висока и слаба като колец, с буйна къносана коса, която се изправи срещу него, скръсти ръце върху малките си гърди и изсумтя.
— Ти ли разтърва момчетата ми днес?
— Да, госпожо, може и така да се каже.
Тя си пое рязко дъх през изящните ноздри и кимна два пъти.
— Добре. Другия път бъди така добър да ги напердашиш, ще ми спестиш труда.
Когато тя се отправи към мястото си, Нейт реши, че предвид обстоятелствата това би могло да се нарече топло посрещане.
Хоп го поведе към сцената, където бяха наредени столове за нея, Нейт и Улкът, който беше заместник-кмет.
— Първо Деб ще говори по някои от проблемите на града и ще направи няколко съобщения — обясни му тя. — После ще се изкаже Ед и ще ми даде думата. Аз ще те представя и след това е твой ред. След като си кажеш речта, ще приключим. Може да има и въпроси.
Нейт почувства, че стомахът му се свива.
— Добре.
Тя го покани да седне и също зае мястото си, после кимна на Деб Майнър.
Собственичката на магазина, пълна жена с хубавичко лице, обградено от рядка руса коса, застана зад катедрата. Микрофонът забръмча и запищя, докато го наместваше, и кашлицата й прозвуча гръмко из залата.
— Добър ден на всички. Преди да минем към главното събитие от дневния ред, имам няколко съобщения. Новогодишното тържество в „Хижата“ ще започне около девет часа. Ще свири група „Карибу“. Ще им заплатим с волни пожертвувания, затова не се стискайте. Училището организира благотворителна вечеря другия петък, за да наберем средства за униформи на хокейния отбор. Имаме добри шансове да станем районни шампиони, затова да ги облечем така, че да се гордеем с тях. Начален час — пет часът. Вечерята включва ордьовър, салата, основно ястие и безалкохолно. Вход за възрастни — шест долара, за деца между шест и дванайсет години — четири долара. За по-малките от шест години вечерята е безплатна.
Тя продължи с предстоящата кинопрожекция в кметството. Нейт я слушаше с половин ухо и се опитваше да не се притеснява от факта, че му предстои да се изправи пред микрофона.
И тогава я видя да влиза.
Червената парка и нещо в походката й му подсказа, че вижда същата жена, която бе забелязал през прозореца предишната вечер. Беше свалила качулката си. На главата си носеше черна плетена шапка.
Изпод нея се подаваше гъста черна коса.
На фона на червеното и черното лицето й изглеждаше много бяло, подчертано от високите скули. Дори от това разстояние различи, че очите й са сини. Ледено сини.
Тя носеше през рамо раница и беше обута в торбести панталони и изтъркани черни ботуши.
Студените й сини очи се насочиха право към него, докато вървеше към редиците сгъваеми столове, после тя седна до един жилав мъж, който очевидно беше местен жител.
Макар да не разговаряха помежду си, нещо подсказа на Нейт, че са много близки, но не интимно. Тя съблече парката си, докато Деб съобщаваше кога ще се проведе следващият хокеен мач.
Отдолу носеше маслиненозелен пуловер. А под него, доколкото Нейт можеше да прецени, се криеше здраво тяло на спортистка.
Той се опита да прецени дали е красива. Не би казал — веждите й бяха прекалено прави, носът й — леко крив, а устата с несъразмерно широка горна устна.
Но дори докато изброяваше наум недостатъците й, той усети тръпки в корема. Интересна, помисли си. През последните няколко месеца странеше от жените, което предвид душевното му състояние не беше никак трудно. Но тази студена на вид жена раздвижи кръвта му отново.
Тя отвори раницата и измъкна кафява кесия. После за негово учудване бръкна в нея и извади шепа пуканки. Лапна няколко и предложи на съседа си, докато Деб довършваше съобщенията си.
След като Ед започна да изброява постиженията на градския съвет, новодошлата извади сребрист термос от раницата и си наля нещо, което приличаше на кафе, в капачката му.