Не спа добре. Мисълта за редуващите се срещи с майката и дъщерята го безпокоеше и той цяла нощ се мята в леглото. А мракът беше непрогледен и безкраен. Първичната тъмнина, която е карала човек да се заравя в топлата си пещера — с темпераментна жена.
Стоя буден до късно — чете градския правилник, мисли върху него и най-после заспа.
Започна деня си по същия начин като предишния — закуси с малкия Джеси.
Имаше нужда от режим. Или по-скоро от привично всекидневие, което да не му създава необходимостта да мисли; от рутина, която да става все повече част от него, за да не се налага да вижда какво има отвъд нея. Тук можеше да не се задълбочава в работата си — тя и без това се състоеше от разрешаване на дребни спорове, да преживява деня, заобиколен от едни и същи лица, едни и същи гласове, едни и същи задачи.
Като мишка, която върти колело. Може би безмилостният студ щеше да му попречи да се разложи. Така никой нямаше да разбере, че вече е мъртъв.
Обичаше да седи в кабинета си след работно време, разпределяйки между Ото, Питър и себе си редките повиквания. Когато той се заемаше с някое от тях, взимаше един от заместниците си, за да му опише ситуацията и да му подскаже стратегията.
Поне се разбираше добре с подчинените си. Питър беше на двадесет и три, беше живял в района цял живот и изглежда познаваше всички. А всички, които познаваше, явно го обичаха.
Ото — щабен сержант от морската пехота на САЩ — беше дошъл в Аляска заради лова и риболова. Преди осемнадесет години, след като се развел за пръв път, решил да заживее тук постоянно. Имаше три деца и четири внучета в Долните щати.
Оженил се повторно — според Пийч за блондинка, чиято гръдна обиколка била по-голяма от коефициента й за интелигентност — и след две години пак се развел.
Двамата с Бинг смятали, че са достатъчно квалифицирани, за да заемат сегашния пост на Нейт. Но докато Бинг бил вбесен от решението на градския съвет да наеме външен човек, Ото — може би по-привикнал да се подчинява на заповеди — беше приел работата на заместник.
Колкото до Пийч, източник на повечето му информация, тя беше живяла над тридесет години в Аляска, още откак избягала с едно момче от Макон чак във Ситка. Горкичкият загинал, изчезнал с рибарски траулер по-малко от шест месеца след бягството им.
Тя се омъжила отново и заживяла със съпруг номер две — едър красив мъж, който приличал на гризли и я отвел в пущинака, където се изхранвали със земеделие и от време на време правели набези до новосъздадения град Лунаси.
Когато и той умрял — паднал в едно езеро и измръзнал до смърт, преди да успее да се върне в колибата им, — тя си стегнала багажа и дошла в Лунаси.
Омъжила се отново, но това било грешка и изритала пияния му, лъжлив задник чак до Северна Дакота, откъдето бил дошъл.
Смяташе да се омъжи и за четвърти път, стига да се появи подходящ кандидат.
Тя му беше разказала накратко и за другите. Ед Улкът искал да стане кмет, но трябвало да изчака, докато Хоп реши, че постът й е омръзнал. Съпругата му Арлийн била високомерна, но произлизала от богато семейство и тази й черта не била изненадваща.
И Бинг — син на руснак и норвежка — бил прекарал тук целия си живот като Питър. Майка му избягала с един пианист през 1974-та, когато той бил тринадесетгодишен. Баща му, който пиел по половин литър водка на сядане, се върнал в Русия преди дванадесет години, взимайки по-малката сестра на Бинг, Надя, със себе си.
Говорело се, че е бременна и че бащата е женен. Съпругът на Роуз, Дейвид, работел като планински водач и бил дяволски добър, а когато имал време, се хващал на допълнителна работа.
Хари и Деб имали две деца — момчето им създавало проблеми — и вкъщи командвала Деб.
Имаше и още. Пийч винаги имаше какво да добави. Нейт пресметна, че след седмица-две ще знае каквото му е нужно за Лунаси и жителите му. Тогава работата му щеше да се превърне в рутина и да следва спокойно коловоза.
Но когато застанеше пред прозореца, гледайки как слънцето изгрява над планините и ги позлатява, той усещаше онази искрица у себе си. Мъничко пламъче, което му казваше, че у него все още има живот.
Уплашен да не се разпали, той се обръщаше към голата стена.
На третия ден трябваше да се справи с пътнотранспортно произшествие, включващо пикап, джип и лос. Лосът се беше отървал най-леко и стоеше на петнайсетина метра от купчината метал, сякаш се забавляваше от случилото се.
Тъй като Нейт за пръв път виждаше истински лос — бе по-голям и по-грозен, отколкото си беше представял, — се заинтересува повече от него, отколкото от двамата мъже, които се ругаеха и обвиняваха взаимно.
Беше осем и двайсет сутринта и на шосето, което местните наричаха Лейк Драйв, цареше непрогледен мрак.