Последната забележка, независимо дали бе пресилена или вярна, бе изказана, с цел да се разведри атмосферата. Кейт прикриваше своя собствен страх.
Нямаше време за губене и той заговори бързо:
— Слушай. Утре сутрин, след като децата заминат, ще отидеш да наемеш кола и ще я докараш тук, ще спреш някъде пред хотела. Няма да се мотая по никакви летища. Аз междувременно ще събера багажа. Като дойдеш, ще ми позвъниш да ми кажеш къде си паркирала и аз ще сляза с куфарите. До долу има само пет етажа и нямам намерение да рискувам да срещна онзи тип в асансьора. Ще пътуваме по най-краткия път и право у дома. Ще сме там след два дни. И повярвай ми, Кейт, веднъж да видя Мейн Стрийт и нашето шосе, никога няма да ги напусна отново. Може да го наричаш налудничаво, може да го наричаш както си искаш, но никога няма да мръдна оттам. Никога.
Глава 25
Стояха горе над водопада — неизречената крайна цел на вечерните им разходки. Под краката им живата вода се носеше стремително, огласяйки околността с далечна музика, докато зад тях тихо лежеше земята, кипнала в пролетен цъфтеж. Без да обръща глава, Джим виждаше тези многобройни акри, сякаш картата се бе запечатала в ума му. Виждаше раслите двайсет години горди дървета, полюшващи се от вятъра, и стройните редици млади елички. Но заедно с гордостта и удоволствието от вида им, той си спомняше сушата, плесените, зимните наводнения. Тук цареше живот. Тук имаше изпитания и постижения, но над всичко — неизменен мир.
Ненадейно Кейт се обади:
— Лора пише такива великолепни писма.
— Струва ми се, че тя липсва на теб повече, отколкото на мен, ако това въобще е възможно.
— Съмнявам се, Джим. Можеш ли да повярваш, тя вече почти завърши първи курс в Медицинския институт! Променена е. Когато й гостувах миналия месец, стори ми се, че само за броени месеци е пораснала с десет години. Е, това си личи и по писмата й, нали? Понякога звучат почти като поезия. Разбираш ли какво имам предвид?
Той знаеше какво има предвид.
„Те си мислеха, че ще припадна или ще започна да повръщам. Зная, че според тях не биваше да ме пускат да наблюдавам, но аз бях като омаяна. Начинът, по който използваха инструментите, беше съвършен. Изглеждаше така спокойно и целеустремено, като математическа задача, когато знаеш, че решението й ще бъде точно такова, каквото трябва да бъде. Помислих си, че прилича малко на приземяване на реактивен самолет от пет мили височина — начинът, по който колелетата докосват земната повърхност, леко подскачат и спират на точното място. Можеш да си помислиш, че е като симфония — осемдесет или деветдесет музикални инструмента, управлявани от диригентската палка, като всеки се включва в определената секунда. Навреме. На място. Съвършенство. Миналата седмица гледах червеното сърце на един човек, неговото червено сърце беше открито. А тази седмица видях този човек да седи в леглото, да чете вестник и да си хапва обилна закуска. Когато го погледнах, собственото ми сърце заби учестено.“
— Надявам се, че също така се и забавлява там — каза Джим.
— О, несъмнено! Гил е с нея, а той обича да си прекарва добре, нали си спомняш. Заведе ни на вечеря на върха на някакъв небостъргач на Пето Авеню. Цените бяха невероятни. Но гледката е великолепна. В събота и в неделя следобед ходихме в музея. Беше прекрасно, изкуството, картините, Джим, има експонати от цял свят, за които само бях чела. Китайската зала, всичко е изключително красиво, всички тези изящни клонки и цветчета. Слушай, Лора не може да разбере защо не отделиш малко време да видиш Ню Йорк отново. Иска да отидеш. Докато бях там, ми повтаряше това всеки ден.
— Не мога да повярвам, че ми говориш такива неща — каза той, усещайки как гневът се надига в него.
— Добре. Съжалявам. Не исках да те засегна.
Известно време мълчаха. Сред царящата между двамата тишина водопадът ечеше подобно на далечна гръмотевица. Последните думи на Кейт, споменът за един отминал живот се въртяха в главата му като вихрушка: той нито искаше, нито имаше нужда тези спомени да нарушават сегашния мир.
— Можеш ли да познаеш какво направи Лора с чека, който й даде за рождения ден? Похарчи почти всичките пари за една илюстрирана история на медицината, започваща от времето на египтяните. Те са оперирали перде на окото, струва ми се. — Кейт се опитваше да компенсира неуместните си забележки за Ню Йорк и продължи: — Не е ли типично за нея, обикновено внимава много за какво харчи, а пръска толкова пари за една книга!