Разглеждахме картините известно време и като си тръгнахме, към нас се присъедини някакъв познат на Гил. Беше страшно приказлив, още един адвокат с безкрайната му история за нечий бракоразводен процес, а после разказваше за търг на картини. Не бих искала да съм омъжена за такъв като него. Видя ми се хитър и груб.
Гил казва, че понякога съм прекалено сериозна. Не намусена или досадна до степен, че някой да има нещо против, но прекалено загрижена, за да е добре за мен. Може да е прав, но аз не мисля така. Аз никога не съм нещастна, просто съм загрижена. Ако човек смята да посвети живота си на лечението на болните, той трябва да е загрижен, нали така?
Нашите умове, неговият и моят, работят по различен начин. Неговият е много по-бърз. Предполагам, че е така, защото да си адвокат, като че ли означава да не позволяваш на никого да те надхитри. Той нарича правото вид интелектуална игра и го обича. Според мен острият му ум и чувството за хумор представляват част от неговия чар.
Вечерта прекарах добре, макар че Гил определено не беше доволен от срещата с Ричард, сигурна съм, и Ричард би предпочел една тиха вечеря без него. Колкото до мен, аз бях с копринената рокля на цветчета и се наслаждавах на това, че съм в луксозен ресторант с двама кавалери. Ново преживяване!
Затова Гил имаше чувството, че са му попречили да прекара вечерта с мен чрез измама. Бях толкова заета да уча за изпитите, че не сме излизали цяла седмица. Той не иска да демонстрира отношенията ни пред Ричард. Не зная защо, но на мен някак си не ми харесва да изтъквам него пред Ричард. Нямам причини да смятам, че Ричард би имал нещо против — сигурна съм, че би трябвало да знае за нас — и все пак навярно би имал нещо против. Връзката ни е доста необичайна, обичаме се, но не съвсем, ако в това има някакъв смисъл.
Достатъчно за днес. Новият ден почти е настъпил.“
Трите кучета, които тичаха надолу по пътеката пред двамата екскурзианти, първи забелязаха непозната кола, спряла близо до къщата.
— Каква е тази кола? Чакаме ли някого, Джим?
— Никого. Погледни, вратата на кухнята е отворена.
— Кой ли може да е влязъл?
— Не се притеснявай. Принс нямаше да върти опашка, ако не смяташе, че всичко е наред. Но кой…
— Рик! Какво прави той тук?
Младият мъж им махаше, значи не беше нещо лошо и май държеше сандвич в ръка.
— Какво става? — извика Джим. — Би трябвало да си в Бостън, нали така? — И както винаги, в главата му звънна сигнален звънец. — Лора? Дали Лора…
— Не, не, тя си е много добре! И никога не е била по-добре. Снощи тримата — тя, Гил и аз, прекарахме страхотно, вечеряхме в ресторант. Тя си хапва добре, изяде своя десерт, омете и половината от моя. Влизайте. Отворих една консерва със супа, на печката е, всеки момент ще изкипи.
— Добре ли се чувстваш? — Въпросите се изстрелваха през кухненската маса. — Какво се случи в Бостън? Защо промени решението си?
— О, някакво объркване, нещо, което изникна в последната минута. Главната фигура, ораторът не успя да дойде. И тъй като исках да чуя именно него, не си струваше да пътувам до там. Тази супа е много хубава за консерва.
Някак смътно раздразнен от нехайното отношение на Ричард към онова, което би трябвало да бъде нещо като специална мисия, Джим възрази:
— Съжалявам, но историята ти не ми звучи смислено. Цяла една тридневна конференция, посветена на опазването на земята, не може да зависи от един човек, без значение кой е той.
— Е, може би преценката ми е била погрешна. Ако е така, съжалявам. Долу, Принс. Отивай да ядеш храната, дето ти я предписа докторът. Добро момче.
Говорейки още по-тихо от обикновено, Кейт го попита:
— Има нещо друго. Какво всъщност те доведе у дома, Рик? Хайде, изплюй камъчето.
— Е, има едно-две неща, но нека първо да си изям супата и сандвича.
— Сигурно е нещо за Лора и направо не смееш да ни го кажеш — рече Джим.
— Не. Не, Джим, кълна се, че няма нищо. Лора е съвсем добре. Здрава и щастлива, както обикновено.
Сигналният звънец обаче продължаваше да звъни в главата на Джим. Изминаха няколко минути, през които в кухнята се чуваха само добре познатите тихи звуци: кучетата хрупаха твърдата си храна; чайникът започна да свири, докато Кейт не стана да го изключи; лъжицата на Рик току се чукваше в стената на купата.