— Много мило. Благодаря ти.
Настъпи тишина. Джени стана, изплакна няколкото чинии и избърса плотовете в кухнята, докато Лора се взираше във ветровитото небе.
— Нали нямаш нищо против да си отида у дома, Лора? Неделя е и днес е нашият ред да поканим семейството на гости.
Изведнъж тази най-невинна дума „семейството“ я прободе като с нож. Чие семейство? Къде? Кой?
— Не, нямам нищо против. И отново ти благодаря за всичко.
— Сигурна ли си, че си добре? Какво ще правиш, докато ме няма?
— Ами сигурно просто ще чета вестника или нещо такова.
— Аз го взех от стълбите и го внесох вътре. Може би не трябваше да го правя. Не се занимавай с него, Лора. Това е просто един скандален жълт вестник.
Милата разсеяна Джени. Да, може би не е бивало да внася вестника в къщата.
„Приятели се съюзяват в защита на Лилиан Сторм. Вчера първите слухове, дошли от страна на властите в Джорджия, разкриват, че Доналд Улф, бившият й съпруг, ще се защитава за отвличането на дъщеря им, като я обвини, че е била «неспособна да бъде майка», което предизвика шок тук и в чужбина. Неколцината, които са били разпитани през последните два дни, до един са възмутени от обвинението. Според единодушното мнение на всички тя е прекарала последните двайсет години с разбито сърце, в безполезно търсене на момиченцето, Бетина, което Доналд Улф е взел от бавачката в Сентрал Парк и е скрил в Джорджия, където живеят оттогава в една ферма, собственост на Доналд Улф и втората му съпруга.
Момичето, днес известно под името Лора Фулър, е студентка в града.“
Значи майка й, Ребека, се казва Лилиан. А дъщерята, Лора, се казва Бетина. Двете дори не биха се познали, ако се срещнеха на улицата.
— Не мога да понеса това — каза Лора.
Зад прозореца бушуваше бурята, брулейки ранния цвят на дърветата, извивайки и осакатявайки клонките им. В такъв ужасен ден всяко живо същество би било благодарно за какъвто и да е подслон, но ако би могла да тръгне пеш в бурята и да намери Лилиан Сторм, Лора би го направила. Дълго време стоя там, взирайки се в дъжда.
Все още гледаше навън, когато в стаята влезе група измокрени до кости хора — мама, Ричард, доктор Скофийлд и още един мъж.
— Лора — започна Ричард, но тя го прекъсна.
— Забравяш. Името ми е Бетина.
— О, недей така — умолително изрече Кейт. — Това е мистър Маклафлин. Той беше така любезен да дойде тук да поговори с нас.
Мистър Маклафлин може би наистина беше така любезен да дойде, но несъмнено не бе пропуснал тази малка размяна на остри думи, свързани с името; хитрият му поглед обхвана всичко — от зачервените очи на Кейт до резкия отговор на Лора.
— С Джим се споразумяхме — каза той. — За мен не представляваше никакво усилие. Той ми отговаряше почти преди да съм задал въпросите. Но все още не съм изложил всичко пред вас. Това е една трагедия. — Мъжът поклати посивялата си глава и продължи: — Ако можеше, Шекспир би я написал. Да, за вас това е голям удар, млада госпожице. Разбирам го. Но повярвайте ми, за баща ви дори е още по-лошо.
„Млада госпожице.“ Това старомодно обръщение би могло да й се види забавно, ако беше настроена да се забавлява.
— Както изглежда, мислите само за него — студено отвърна тя. — Разбира се. Вие сте неговият адвокат. Но аз си мисля за майка ми. Случайно да сте чели това? — И тя му подаде вестника. — Наказание с пълната сила на закона, това иска тя. Е, трябва да ви кажа, че е много вероятно той да получи точно това и би трябвало. Моята гледна точка е различна от вашата, както виждате.
Застанал до майка си с приведени рамене, Ричард като че ли изведнъж се оживи.
— Лора не познава тази жена — каза той. — Знам, че Джим не би искал да й кажа всичко направо в очите; той всъщност ми забрани да го правя, но въпреки това ще го направя. Този начин на живот е бил… бил е неблагоприличен. И затова, за да откъсне детето от нея, той е пожертвал всичко, което е бил постигнал.
Маклафлин се бе настанил на един стол, сякаш се чувстваше изтощен. Гласът му бе тих и развълнуван.
— Отвличането е федерално престъпление. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е намаляване на престоя в затвора. Нека ви го кажа ясно от самото начало, макар че за мен е адски мъчително да го правя.
Ричард прегърна майка си. Извикала веднъж, сега тя не помръдваше.
— Вече се свързах с адвокатите на мисис Сторм. Те не си губят времето, нито минутка. Но не мога да защитавам Джим в Ню Йорк, това го знаете. Утре сутрин ще уредя да го пуснат под гаранция, но това е най-многото, което мога да направя. В Ню Йорк ще имате нужда от адвокатска защита и предлагам да наемете най-добрия адвокат, когото бихте могли да намерите.