Когато работех като доброволка в детското крило на болницата, веднъж срещнах доктор Скофийлд. Той ми каза, че на две годинки съм била нахокано хлапе. Дразни ме, но аз го харесвам. Той много харесва татко. Казва, че всички го харесват и че аз съм много голяма късметлийка. Знам, че е така, защото татко никога не ми крещи, както правят някои други бащи.
Понякога, когато ми става тъжно за покойната ми майка, татко ми казва, че съм щастлива да имам друга майка като мама. Тя е малко по-строга от него; кара мен и Рик да внимаваме как се държим на масата. Но въпреки това ние я обичаме.
Вчера всички яздихме нагоре по хълмовете и си направихме пикник. Татко изпече корени от бяла ружа13. Когато се прибрахме у дома, той ми помогна да смятам с дробни числа, защото не съм особено добра по математика.“
Лора заплака. Когато след малко сълзите спряха, тя избърса очи и написа няколко думи върху парче хартия: Обичам те, татко. Щеше да го сложи на масата в кухнята, за да може той да го види. След известно време откъм долния етаж долетяха гласове. След това се чуха добре познатите стъпки по стълбите. Но страхувайки се да погледне умореното му лице, тя не се обърна.
Двайсет или трийсет години.
После чу името си и усети нежното докосване на ръката му върху приведената си глава.
Глава 28
— Джим — каза Кейт, — мистър Маклафлин току-що се обади. Намерил ти е адвокат, много способен.
— Знам, знам. Той смята, че трябва да се консултирам с някого, който ме е познавал добре едно време. Сигурно се е свързал с някого от „Ортън и Прат“.
Заля го горещата вълна на срама. Да помоли Ед Уилс или да се изправи пред Прат, разголен, обречен и отчаян — о, това щеше да е тежко, прекалено тежко! Въпреки всичко можеше да се наложи да изтърпи и това.
Той стана и отиде до огледалото, окачено между два прозореца. „От осемнайсети век е“ — бе казала жената, когато двамата с Кейт го бяха купили от един антикварен магазин в града. Стъклото беше набраздено на вълнички и превръщаше изопнатите му бузи в географска карта с низини, равнини и реки.
— Грешиш, Джим. Маклафлин е разпитвал навсякъде заради теб. От три различни източника вчера е научил за една жена в Ню Йорк, която си е създала солидна репутация. Видяло му се интересно и затова направил допълнителни проучвания. Дори се обадил на Гил на работното му място в адвокатската фирма. И той също се заел с това.
— На този етап — прекъсна я Джим — за Гил Мейпълс ще е по-добре да не се меси в моите работи.
— Кой би могъл да те обвини? И аз се чувствам по същия начин. Но Маклафлин наистина каза, че Гил много откровено си е признал за своята роля в случилото се; той направо се е поболял от чувството за вина и…
— Не би трябвало. Постъпката му е напълно според закона, по този начин той спаси себе си. Просто не искам да слушам повече за него, това е всичко.
— Е, добре. Но Маклафлин смята, че трябва да се срещнеш с тази жена. Казва се Етел Райс — рече Кейт.
Джим въздъхна.
— Ще си помисля.
— Джим, казваш го само защото искаш да се отървеш от мен. Изминаха вече десет дни, почти две седмици. Тя… другата страна… вероятно е работила по делото през цялата изминала зима.
— Може би защото се страхувам да чуя онова, което вече знам.
— Ти не знаеш нищо. Не е типично за теб да се оставяш да бъдеш победен, преди още да е започнала битката.
Кейт имаше добри намерения. Даваше най-доброто от себе си. В стаята на болния се влиза с весело изражение. Според старата поговорка човек се хваща за сламка, за да спаси нуждаещия се дори той да знае колко нищожни са всички сламки, както и ободрителните думи. Когато разговаряха за неговото „положение“, го болеше, а ако не говореха за това, също го болеше.
Кейт сгъна вестника и го пъхна в кошчето с книжни отпадъци за рециклиране. Позата й беше така вдървена, че не бе необходимо да види лицето й, за да разбере, че едва сдържа сълзите си. Чудеше се колко ли дълго ще издържи така. Чудеше се колко ли време ще измине, преди някоя нощ, докато лежат в леглото си, не изтърси въпроса: „Какво ще стане с теб, когато вляза в затвора?“.
Той излезе от кухнята и седна на един стол с приведени рамене, ръцете му бяха увиснали между коленете. Кланси се приближи и положи глава на едното му коляно. Беше ли възможно кучето, дори кучето, да усеща угнетената атмосфера в любимия си дом?
Той все още седеше там, когато влезе Лора.
— Зная, че всичко това е непоносимо тежко за теб, татко — започна тя. — Ти, адвокатът, под властта на други адвокати! Всички въпроси, цялото разследване…