— Както личи по всичко, това е един класически случай — разгневеният разведен съпруг си отмъщава на бившата съпруга, като отвлича детето. Адвокат Райс твърди, че именно съпругата ви е поискала развод, защото не сте се разбирали. Накратко, както аз го виждам, тя ви е отблъснала и гордостта ви е била наранена.
„Какъв смисъл има всичко това? — питаше се Джим. — Ако бях толкова горд, щях ли да навредя сам на себе си, както направих, като избягах с детето и захвърлих всичко?“
— Извинете ме, сър. Вярно е, че именно тя предложи да прекратим брака си. Прекалената гордост обаче не е сред моите недостатъци.
Вцепенена и мръсна, с раздърпани дрехи, с разрошена мокра коса и полуотворена уста, тя лежеше на дивана.
— Тя не е поискала нищо от вас, никаква издръжка, нищо друго, освен свободата си. Дори ви е върнала скъпия пръстен, който сте й подарили. Вярно ли е това или не?
— Вярно е.
— Нещо много необичайно според мен. Тя все така не иска обезщетение, освен доста голямо дарение за една от благотворителните си организации. Не желае никакви компенсации за понесените мъки и страдания, които трябва да са били неописуеми, мистър Улф.
— Съжалявам много за нейните мъки и страдания. Никога не съм искал да я нараня.
— Но сте го направили.
„С цялата си власт, той седи тук и ме съди, или по-скоро би трябвало да кажа дава ме под съд, нали е прокурор.“
— Зная, че се стараете да не задълбавате прекалено в личните неща, Джим, но по този начин си вредите — каза Етел Райс.
Адвокатката ми е ядосана. Но е достатъчно внимателна и по-често ме нарича Джим, отколкото Доналд, име, което започнах да презирам.
Бързият поглед на Гилиган се насочи първо към нея, а после към него.
— Какво искате да кажете с това „задълбава прекалено много“, адвокат Райс?
Джим отговори вместо нея:
— Тя иска да каже, че мисля единствено за дъщеря си.
— Дъщерята, която сте отвели в Джорджия?
— Единствената, която имам. Искам да я защитя. Има някои неща за майка й… които тя не бива никога да научи.
Сърцето му биеше яростно, а главата му пулсираше така, че трябваше да млъкне. Ако можеше да избяга от тук, от тази някога толкова добре позната обстановка — с дипломите на стената и знамето в ъгъла, от тази стая, която сега се превръщаше в килия за мъчения за него, щеше да го направи.
Гилиган се изкашля и премести стола си по-близо до тях, все едно са трима приятели. Наля чаша вода от една кана и я подаде на Джим, като му заговори с изненадващо благ тон:
— Вие знаете много добре, мистър Улф, че всичко, казано тук, ще си остане между нас.
— Да, сър, но въпреки това… Понякога случайно… Не бих искал да я нараня повече, отколкото се налага. Тя следваше медицина, преживя достатъчно тежък шок и ще й е още по-тежко, ако… когато ме осъдят.
— Моля ви, продължете, мистър Улф. Първо ми кажете защо сте позволили на майка й да получи пълно попечителство.
— Не мислех, не ме интересуваше. Бебето дори не беше родено, когато се разведохме. Бях казал, че ще го издържам и го направих. В банката има значителна сума на името на Лора… Бетина. На онзи етап аз всъщност не исках дете, макар че нямаше да й позволя да направи аборт, както искаше.
— Кога решихте, че наистина искате бебето си достатъчно, за да го отнемете от майката?
— Реших да я отнема от майка й много, много по-късно. Вече съм го казвал.
Беше му толкова трудно да говори, все едно изтръгваше сърцето си от гърдите, за да го видят как бие.
— Обикнах я, когато беше на четири месеца. Тя ме позна. Усмихна ми се. — Джим млъкна, сякаш размишляваше. — Странното е, че в смътните си представи винаги виждах бъдещото си мое дете като момче.
— Можете ли да ми кажете каква беше главната, непосредствената причина да я сложите в колата онази неделя и да отпътувате с нея? Защо именно в онзи ден?
— Разбира се, заради онзи нещастен случай и заради нехайството на майка й. Но имаше и други неща, станали по-отдавна, които се опитвах да забравя. А после изведнъж не можех повече да ги пренебрегвам.
С кого си спала снощи, Лилиан?
Ако въобще го видя някога, дори няма да го позная.
Внезапно от устата на Джим се изля поток от страстни слова, той наруши благопристойния тон, с което удиви слушателите си.
— Тя търсеше нещо, което наричаше „забавления“. Наричаше ме пуритан, досадник. О, да! Заведе ме на парти на едно място, където на моравата под дърветата имаше легла. Който иска, си избира партньор. И тя щеше да легне там с някого, ако я бях пуснал… тоест ако не бях я хванал, когато отиваше. Започнах да си мисля, че бракът ни е грешка. Но отхвърлях тези мисли, защото я обичах, толкова много я обичах. Нарочно исках да забременее, а после заминахме за Италия. Държах на сериозно обвързване. Тя обичаше изкуството, знаеше толкова много за него и смятах, че ще е чудесно да сме заедно. В Италия срещнахме нейни приятели… и аз научих за нея някои неща, които не ми беше казала. Имала е любовници там, женени мъже; после забременяла и направила аборт. Точно тогава разбрах, че никога не съм я познавал. Ние не се познавахме. Тя ме беше лъгала, лъгала ме беше от самото начало.