Той мислено я прекъсна. Тя никога не е харесвала този апартамент. Само се е преструвала, че го харесва.
— Толкова много неща ни липсват. Поне на мен. Никой няма да покани сама жена да излезе вечерта. Поканите за вечерята в „Плаза“ изгоряха, защото ти съобщиха за заминаването за Женева едва два дни по-рано.
Истина беше, че през тази зима, първата след сватбата им, му се налагаше да пътува необичайно често. Сред клиентите на „Ортън и Прат“ имаше една компания, ограбена със стотици милиони чрез измама, и то от човек, който бе все още на свобода. Бяха го виждали или поне някои хора съобщаваха, че са го виждали, на най-различни места, далеч едно от друго, като Бразилия, Швейцария и Белуджистан3. Филиалите на компанията имаха интерес да поддържат сложна мрежа от връзки, поради което десетина адвокати като Доналд непрекъснато обикаляха земното кълбо.
— Нали не забравяш, че работя за международна адвокатска фирма? Нищо не мога да променя, Лилиан. Нито пък бих искал да променя добави той.
Не възнамеряваше думите му да прозвучат рязко. Искаше мир и спокойствие и тъй като работеше за това, му се струваше, че си ги е заслужил. И желаейки просто да се изолира от всичко, той затвори очи и облегна глава на меката облегалка на стола, докато стаята тихо и невидимо се изпълни с нахлулата напрегната тишина, сякаш се стелеше мъгла.
Когато се събуди отново, тя си стоеше там, пред него, тънка и грациозна с късата си пола, докато изящната й ръка си играеше с дългата огърлица по някакъв начин му напомняше за една от любимите й картини, и както обикновено, той не успя да си спомни името на художника някакъв французин, много прочут…
Това трябваше да престане. Помисли си, че е прекалено раздразнителен, и то не за първи път. Защо въобще продължаваше да се дразни от всяка подобна дреболия? Трябваше да се успокои! Че какво беше очаквал? Едно уютно любовно гнезденце, където никой не произнася и една лоша дума? Нормалните хора не се държаха така. Той не беше такъв. Тя не беше такава. Това бе бракът. Това бе животът.
— Ще направя каквото мога — каза Доналд. — Не смяташ ли, че бих предпочел да съм тук с теб, вместо на което и да е друго място по света? Нима не го знаеш?
Тя се приближи до него с протегнати ръце.
— Доналд, когато говориш така, аз толкова много съжалявам, толкова се срамувам от себе си. Ти си прекалено добър за мен.
Той наистина направи каквото можа. През юни един собственик на великолепно имение в Уестчестър даваше парти, на което Лилиан и Доналд бяха поканени, несъмнено чрез посредничеството на семейство Сандърс.
В началото на месеца той реши да се обади на Прат.
— Чудех се дали е възможно, тъй като вероятно отново ще имаме среща в Женева, дали е възможно да поработя малко около тази дата? Жена ми… е, ти знаеш как е, наумила си е непременно да отиде на това парти. Дори не познавам тези хора, не знам нищо за тях.
— Не си чувал за Томи Фокс? И за няколкото милиарда, които е спечелил в Мексико? Така ли? Е, това се случи преди две-три години и вероятно си забравил. — Прат му намигна. — Или пък не си в течение на светските новини. Е, кажи на жена си да не се притеснява.
И така, в една хубава прохладна привечер, дълго преди залез-слънце, Доналд и Лилиан напуснаха града с луксозна, привличаща вниманието вносна спортна кола. Той я беше помолил да наеме кола за случая и ето какво бе избрала Лилиан. Каза, че била подходяща за случая. Струвала сто седемдесет и пет хиляди долара.
— Сто седемдесет и пет? Според мен колата не е по-голяма от две кофи за смет, сложени една до друга.
— Ами тя е двуместна, какво очакваш? — засмя се Лилиан. — И сигурно ще ти хареса, като чуеш, че може да вдигне повече от сто и двайсет мили в час.
— Страхотно! Ще я пробвам веднага щом излезем на Ривърсайд Драйв.
Тя изглеждаше много развълнувана. Роклята подхождаше на очите й, — отбеляза той. „Не точно“, отвърна Лилиан. Роклята била виолетовосиня и този цвят се наричал теменужен. Около шията си тя носеше малка диамантена огърлица, заради която можеха да избухнат някои разгорещени спорове между двамата, ако той не бе решил, че няма да позволи нищо да помрачи събитието, както и всички останали бъдещи събития.
— Клоуи настоя да ми заеме тази огърлица — обясни му Лилиан. — Нали разбираш, Франк току-що й подарил втора за рождения ден. Разбира се, новата е съвсем различна от тази, но въпреки това тя каза, че наистина не й е нужна. И значи сега тя има две огърлици и не виждаше причина тази да остане в кутията, след като й се иска да ми я заеме за тази вечер.