Майката на Доналд би казала, че заемането на бижута е вулгарно. Беше странно как един мъж, който вече твърде рядко се сещаше за миналото си, изведнъж можеше да си спомни такъв чудноват факт като този, който внезапно изникна в този миг в ума му.
Но въпреки това огърлицата подчертаваше красотата на Лилиан, като привличаше погледите върху изящната линия на брадичката й, върху пълните й алени устни и синевата на очите й. Тази вечер мъжете щяха да я заглеждат; винаги ставаше така. Е, нека да я заглеждат. Той се пресегна и стисна ръката й.
Къщата, пред която спряха, беше огромна и несъмнено съвсем нова. С белите си колони в коринтски стил наподобяваше плантаторска къща от Юга; масивната порта, тежка и тъмнокафява на цвят, определено беше във викториански стил, а от двете страни на главната сграда се издигаше по едно допълнително крило с плосък покрив, което лесно можеше да бъде сбъркано със склад, ако не бяха огромните прозорци от витринно стъкло.
Къщата беше направо ужасна, помисли си Доналд. Поради естеството на работата си той беше посещавал някои богаташки къщи у дома и в чужбина и нито една от тях не приличаше на тази.
В дъното зад къщата имаше просторно открито място, явно в резултат на разчистване на околните гори. Пъстра тълпа се разхождаше там напред-назад, докато сервитьори в контрастно бели униформи обикаляха наоколо с подноси в ръце.
— Каква картина! — възкликна Лилиан. — Чух, че са поканили двеста и петдесет души. О, Доналд, погледни това…
Това се намираше вдясно от тях под полегатия склон и представляваше порядъчно голямо изкуствено езеро в близост до гората. В средата му се издигаше причудлив павилион от ефирна дърворезба, какъвто човек можеше да види само в някоя старомодна градина.
— Дали плуват до него? — зачуди се тя.
Един човек, който минаваше наблизо, й отвърна:
— Не. Направено е само заради водните лилии и за красота. — И като се засмя, добави: И заради водораслите. — Напоследък всички искат да имат изкуствено езеро в двора си. Завинаги се отказаха от плувните басейни. Между другото, познаваме ли се? Аз съм Рой Фокс, братът на Томи.
Запознаха се, стиснаха си ръцете и тръгнаха тримата заедно към огромната шатра в далечината.
— Ние сме много близки стари приятели на Клоуи и Франк — рече Лилиан.
— Така ли? Тогава значи сме се срещали и по-рано. Аз съм много общителен човек, но имам слаба памет.
— О, ето ви и вас — извика отдалече Клоуи Сандърс. — Казах на Франк: Това са семейство Улф, с тази зашеметяваща италианска количка. Кога я купихте?
— Не сме я купили. Взехме я под наем — отвърна Доналд.
— За да я изпробваме — обясни Лилиан. — Да видим дали ще ни хареса достатъчно, за да я купим.
Нещо пролази по гърба на Доналд. Беше толкова топло, че можеше да са няколко капки пот, но не това беше срамът. Защо ли на Лилиан й трябваше да казва такива неща, като че ли хората нямаше да проумеят преструвките й? А от друга страна, доколкото се виждаше, те май наистина не проумяваха.
Появи се Франк Сандърс.
— Тук гъмжи от хора. Никога не съм предполагал, че познавам толкова много народ. Направиш две-три крачки и ето ти го старият Рой или Чарли, или Еди-кой си. Страхотна тълпа. Има и два първокласни оркестъра… забравих как се казваха… но по-късно ще ни забавляват „Диг Даун Уийзърс“. Струват куп парички!
— Умирам от глад — обади се Клоуи.
Тълпата бавно се изтегляше към шатрата. Това беше огромна конструкция от чистобяла коприна. Приятели веднага заобиколиха семейство Сандърс и след като изгубиха единствените си познати тук, Доналд и Лилиан се озоваха на една маса с непознати. Но всъщност никой не познаваше другите.
„Това не ти е първият ешелон — развеселено си помисли Доналд. — И тези са от периферията, като нас. Това са отрепките.“
Лилиан бе смутена от това, че не седнаха при някоя от жените, с които се беше запознала на благотворителните обеди, и той забеляза, че изглежда обидена. Тя не разбираше, че тук общественото положение се определя от размера на собствения капитал, но тъй като нито времето, нито мястото бяха подходящи да й обяснява това, той просто каза, че е много приятно да се запознаеш с нови хора. Една хубава млада жена, седнала точно срещу тях на масата, разправяше на всички, че никога по-рано не е била на такова парти.
— Толкова е мило от тяхна страна, че ни поканиха с Рик. Децата ни ходят в една и съща забавачка, така се запознахме. Но сме и съседи или нещо такова. Ние живеехме в градинарския павилион на тази голяма къща отсреща.