Доналд хареса откровеността й и наивността на съпруга й. Той беше самостоятелно практикуващ юрист тук в града.
— О, „Ортън и Прат“ — каза човекът, когато в отговор на негов въпрос Доналд му съобщи името на своята фирма. — Представям си с какво голямо напрежение е свързана работата на такова място.
— Доналд е един от съдружниците във фирмата без нужда — вметна Лилиан.
Защо й трябваше да говори по този начин? Обикновено беше толкова тактична. На устните му беше да й каже насаме колко ненужно и дори надуто бе прозвучала забележката й, но като поразмисли, той я задърпа към танцовата площадка и ритмичната музика.
— Много е хитро да поканят два оркестъра — рече тя. — Рок бандата ще се сменя на всеки половин час. Така всички ще са доволни.
Лицето й, вдигнато към него, му заприлича на излъчващо сияние тропическо цвете, каквото бе виждал някъде, навярно в някоя ботаническа градина. Музиката се лееше; завладя го усещането за пълна хармония. И как тогава се случи така, че само след няколко секунди тази хармония бе разбита на пух и прах само с една-единствена банална забележка?
— Ние много си подхождаме, нали? — тихо каза Лилиан.
— Да, така е — отвърна той.
— Щастливи сме. Не очакваше, че тук ще ти хареса толкова много.
Доналд се усмихна.
— Прочете мислите ми, нали?
— Да. Не бива да приемаш всичко толкова сериозно, Доналд. В това ти е проблемът.
— Не — каза той, — проблемът ми не е в това.
Точно в този миг някой го потупа по рамото.
— Отнемам ви я. Позволено е, не чухте ли? — Непознатият беше малко пиян или по-скоро не беше толкова пиян, колкото в приповдигнато настроение. — Защо трябва да монополизирате най-хубавата жена тук?
Лилиан прие поканата и Доналд я остави да танцува. Върна се на масата и наблюдава двамата известно време, но след като разбра, че тя е в безопасност, отново се включи в разговора.
Думата бе взел дебел мъж в другия край на масата, вероятно по-млад, отколкото изглеждаше:
— Имате ли представа колко струва едно такова парти? Първо наемат хора да го подготвят. Като начало двайсет хиляди за тях. А след това сумите стигат до небесата. Погледнете цветята на тази маса. Само цветята. От Хавайските острови. Със сигурност можем да кажем, минимум петстотин бройки за двайсет и пет маси. А това са фъстъци. Ами хайвера, дето го предлагат във всички тези бюфети? Първокласни бифтеци, омари, каквото си поискате. Видяхте ли другата танцова площадка, дето я направиха посред езерото? Ентусиазмът на шишкото вече граничеше с благоговение и той съвсем не очакваше някой да отговори на въпросите му. Разходете се наоколо. Хвърлете един поглед. Ще ви кажа нещо поверително. Поканили са стриптийзьорки за забавление, но те ще се появят по-късно, когато семейство Фокс се уверят, че децата им са в леглата си и няма опасност някое да се промъкне на долния етаж. Така че не си тръгвайте прекалено рано.
Ето че оркестрите си размениха местата. Вторият направо тътнеше оглушително. Певицата виеше. Танцуващите наистина полудяха. Те се въртяха, блъскаха се, ръцете и лактите им работеха като бутала и се обливаха в пот.
Доналд потърси с поглед Лилиан и като не я откри наблизо, стана да я потърси. Не успя да я намери сред блъскащата се тълпа, която междувременно бе нараснала двойно, и отново седна на мястото си. Е, нека да се забавлява! Веднага щом се появеше наоколо, щеше да стане и да се присъедини към нея, макар че можеше да мине и без този вид танци беше добър в тази област на осемнайсет, но към двайсет и пет годишната си възраст вече ги беше надраснал. И като се надсмиваше леко над себе си, той наблюдаваше танцуващите и я чакаше да се появи.
Тъй като непрекъснато прииждаха нови хора, в шатрата ставаше все по-топло. Младият адвокат Рик погледна часовника си, а жена му прикри с ръка прозявката си. Беше изминал половин час от изчезването на Лилиан.
Смутен, леко притеснен, а също така и леко ядосан, Доналд стана от мястото си и се отдалечи от шатрата. Нощният въздух и внезапно настъпилата тишина, след като се отдалечи от оркестъра, го обгърнаха нежно. Няколко звезди грееха горе, високо над сиянието на фенерите, окачени сред дърветата. Малки групи хора се бяха пръснали наоколо разхождаха се по моравата или стояха и разговаряха. Ако умът му не бе зает с нещо друго, Доналд щеше да възприеме рядката красота на тази сцена.
Е, тя сигурно не бе отишла много надалече, помисли си той, и тръгна напред. Все някой трябваше да я е видял.
Двама мъже преминаха покрай него, споменавайки едно прекалено добре познато име.
— Никога няма да хванат това копеле. Той е десет пъти по-хитър от Интерпол. По-хитър е и от първокласните адвокатски фирми, и от Вътрешна данъчна служба също.