— Да. Да, така е.
Но Доналд почти не забелязваше всичко това. Онова, което изпитваше сега, бе страх, сякаш над главата му бе надвиснала криза, огромна и все още неизвестна, тъй че нямаше как да се подготви за нея. Бе като живо същество, пръстите й лазеха по цялото му тяло. Никога по-рано през живота си не бе имал подобно усещане. И докато се преструваше, че разглежда великолепната гледка, той се опитваше да овладее страха си и да си го обясни: неговите чувства към жена му и нейните към него? Бъдещото дете? Лъжливото спокойствие?
— О, направо страшно си падам по тази. — Гласът на Лилиан звънна като камбанка. — Онова, което искам, е една вила, за да мога да прекарвам тук, сред всичко това, по шест месеца всяка година.
Говореше глупости. Как бе пропуснал да забележи досега, че го прави доста често? А почти винаги, когато й правеха подарък, за който всеки разумен човек би бил благодарен, тя очакваше някакво грандиозно и нереалистично бъдеще.
Доналд тъкмо си отчупи парче хляб и го задъвка без апетит, когато тя, без всякакво предупреждение, изведнъж скочи на крака и извика:
— О, божичко, Бети, я погледни кой е в онази кола… ей там… Насам ли идва? По-бързо, аз ще се скрия в тоалетната, ела да ме извикаш, когато опасността премине, о, боже мой, цялата треперя…
Доналд се изправи, за да види кого сочи.
— Какво има? Кой е този?
— Просто един неин познат от миналото. Не се притеснявай — каза Бетина. — Седни, тя ще се оправи. Няма нищо.
— Но какво я изплаши толкова? Кой е той?
— Моля те, Доналд, седни, не привличай вниманието му. Той познава и мен.
— Виж какво, Бетина! Говориш със съпруга на Лилиан. Трябва да знам какво означава всичко това.
— Много шум за нищо. Известно време двамата излизаха заедно, после се разделиха и той беше бесен. Добре познатата стара история.
— Има нещо, което не ми казваш.
— О, забравих, че си адвокат! Ще се ровиш, докато откриеш нещо, нали? Но ти гарантирам, че когато го откриеш, няма да ти хареса. Бедничката Лилиан, виждам, че я очаква тежка нощ.
Очите й почти неуловимо играеха. „Не са истински приятелки, помисли си той. И никога не са били.“ Толкова красива жена като Лилиан трудно би си намерила истински приятелки.
— Ти самата искаш да ми кажеш — отбеляза Доналд, — но чакаш да те моля. Няма значение. Лилиан ще ми каже.
— Тя може би няма да ти разкаже цялата история. Доста необикновена е. Нали разбираш, в нашата група имаше още една жена, която вземаше уроци по рисуване, много богата жена от Тексас, и Лилиан открадна нейния паспорт. А после имаше и други неща, един малък медицински проблем…
Доналд я прекъсна:
— Мъжът си заминава с колата, тъй че моля, иди да извикаш Лилиан. Ето парите за обяда.
„Мръсница“, помисли той с презрение за Бетина, заради нейната нелоялност. Тази така наречена приятелка очевидно изпитваше удоволствие, съзирайки нещо, което й приличаше на назряващи и много интересни драматични събития. Той стана, за да изчака Лилиан пред на входа.
— Доналд, къде отиваш? Още не сме обядвали.
— Няма да обядваме тук. Трябва да поговорим, преди да можем да мислим за ядене.
— О, сигурна съм, че тя ти е казала, но ще ти го кажа и аз. Това беше един мъж, с когото се познавах известно време. Държа се доста гадно и не исках да го виждам повече. Това е цялата история.
— Не, не е цялата история. Какво ще кажеш за паспорта, който си откраднала?
— Откраднала съм паспорт? Тя е казала това за мен? Ама че работа, дявол я взел, тя знае, че не съм го откраднала. За бога, не съм паднала чак толкова ниско, че да крада. Взех го назаем за един следобед, за да го покажа на някого… о, добре, за да го покажа на този мъж. Беше забавно. Просто игра. Номер, представях се за друг човек.
— Но ти преди малко се страхуваше от този мъж. Беше направо ужасена.
— Той е страшно избухлив и не исках да ми направи някоя сцена точно тук.
— Ами какво ще кажеш за малкия си медицински проблем?
— И за него ли ти каза?
— Да.
— О, Доналд, трябва ли да изровя всички гадни спомени от миналото си? Ти също не изравяш своите.
— Аз ти казах всичко за себе си. Всичко, така че давай.
— Или не ми казваш истината, или нямаш гадни спомени, в което ми е трудно да повярвам.
— Нямам, щях да ти кажа, ако имаше такива. Изпитвал съм мъка, но нямаше никакви гадости. Нищо, за което да се срамувам да говоря.
— Късметлия.
— Между нас има прекалено много тайни. Като си помисля сега, винаги е имало. Ще настоявам, докато ми кажеш за медицинския си проблем. Имам право да знам.
Лилиан се затича и той я настигна.
— Внимавай по тези стълби. Дай ми ръка, преди да си паднала. В твоето състояние…