Тогава тя се обърна към него.
— Добре. Няма да си доволен, докато не чуеш всичко. Направих аборт. И какво от това?
Чакаше отговор.
Вървяха покрай реката. Пред тях една жена буташе бебешка количка, двама влюбени спряха и се прегърнаха, туристи щракаха с фотоапарати. „Вечната река“, помисли си Доналд.
— Защо? — попита я той.
— Това е дълга история, а аз съм страшно уморена. Искам да се прибера в стаята и да седна.
Двамата мълчаливо повървяха, после все така мълчаливо се качиха в стаята си. Едва тогава Лилиан проговори:
— Срещнах този мъж. Бяхме в една група по рисуване. Той е италианец, беше много красив и ме харесваше. Някой ми бе казал, че произхожда от видно семейство. А имаше едно момиче от Тексас, и тя учеше рисуване тук, богато момиче с много известна фамилия, струва ми се, свързана с нефта. Затова си помислих, че ще е забавно да се преструвам, че и аз съм от видно семейство. И му показах нейния паспорт. Използвах името й, Джийн. Тя нямаше нищо против. Същата седмица трябваше да си замине обратно за Тексас, за да се омъжи.
В стаята легна тишина. На пода имаше килим на шарки — квадрати, и във всеки по един кръг, изпълнен с цветя. Доналд погледна надолу и забеляза, че е стъпил точно в средата на един такъв квадрат. Когато вдигна очи, Лилиан стоеше извърната встрани, вперила поглед навън, в жълтата светлина на следобеда. След това той отново впери поглед в краката си.
— Мъжът, този мъж беше впечатлен. Любихме се и бяхме много щастливи. Заведе ме да ме запознае със семейството си, с родителите си. Те живееха в една къща, малка къща, която притежаваха от пет поколения. Той ми подари бижута от масивно злато, прекрасни бижута, и часовника, който винаги нося. Караше ламбурджини.
— Какво ще ми кажеш за самия него? За него! Да не мислиш, че ми пука каква кола е карал и какво е притежавал?
— Няма нищо друго. Някой му каза истината… не знам кой го е направил… и той беше направо бесен. Така се разбесня, та си помислих, че ще ме убие. Затова набързо се прибрах у дома, после започнах работа при Хауард Бъзли. Това е цялата история.
Сега стояха лице в лице. Тя седеше там, поглаждайки ръцете си, и очакваше Доналд да каже нещо. Този жест винаги го беше дразнил, но в този миг го обзе безразсъден гняв и той се помъчи да се овладее.
— Цялата история, ако не смятаме дребния проблем с бременността и аборта, нали така?
— Нямах пари. Поне нямах достатъчно. Какво трябваше да направя? Отговори ми.
— Не знам… На първо място не си имала право…
— Това беше шега. Цялата работа представляваше една безобидна шега.
— Безобидна ли? Ти заблуждаваш хората, лъжеш ги… В нищо ли не вярваш?
— О, да, вярвам в красотата и в свободата, и в удоволствията. Животът е твърде кратък.
— Лъжеш — повтори той. — Криеш нещо. Един бог знае какво още ще науча за теб утре или следващата седмица, или следващата година. Само Бог знае.
— А може би не трябва да има следваща година.
— Ще престанеш ли да говориш глупости? И моля те, престани да си поглаждаш така ръцете, мразя този жест.
— Правя го неволно. Когато съм с теб, ставам нервна.
— С мен си нервна? Какво друго съм ти сторил, освен че те обичам?
— Ти беше много, много добър към мен, Доналд. Затова всичко е толкова тъжно, не разбираш ли? Защото ние започнахме да се спускаме по наклонената плоскост още след първите няколко месеца. Не можехме да го предотвратим.
„По наклонената плоскост ли?“ — помисли си той. Летните дни, прекарани заедно на лодката в езерото на Сентрал Парк? Миналата седмица във Венеция?
Но ти забравяш, Доналд, защото искаш да забравиш. Какво ще кажеш за онази нощ, когато беше прекалено паднал духом дори за да се прибереш у дома? Ами за онова ужасно парти? Никога няма да разбереш дали тя наистина не се е канела да легне с онзи мъж. Много вероятно е да е било така. И откакто тръгнахте на това пътешествие, тя не ти е позволила да я докоснеш. Защо, Доналд? Тя крие много тайни. Така беше от самото начало.
— Тръпката вече я няма между нас — продължи Лилиан. — О, не ме гледай така! Не оспорвам мъжествеността ти. Понякога страстната любов трае и по-дълго, това е всичко, но не и нашата.
— Имаш си някой друг — каза той.
— Много лесно бих могла да си намеря, но по една случайност не съм го направила. О, заради теб, заради нас! Нямах намерение да казвам тези неща, докато сме тук, страхувах се, че ще трябва да ги кажа, но ето, че някои неща се случиха днес, и може би така е най-добре, защото сега сме наясно.
— Веднъж ти ми каза, че е лесно да се разбираш с някого, стига да е честен, затова настоявам да ми кажеш честно какво не ми е наред.