Доналд неволно бе очарован от думите й.
— И смяташ, че ще бъдеш щастлива?
— Да, познавам го много по-добре, отколкото познавах теб. Ние двамата с Хауърд сме се забавлявали много. Теб въобще не те познавах, нали? Нашето си беше сляпо увлечение. И възхищение. Аз се възхищавах от твоя интелект. Струва ми се, бих могла да кажа, че ние с теб имахме доста общи интелектуални интереси… или смяташ, че съм прекалено нескромна?
— Съвсем не. Но интелектът не е достатъчен, Лилиан. Трябва да знаеш как да го използваш.
Лилиан сви рамене.
— Ние харесваме едни и същи неща, Хауърд и аз. Той познава всички, всички нюйоркски знаменитости, холивудските артисти, театъра, всички. С него се чувствам по-свободна, отколкото с теб. Не се опитвам да те нараня, като казвам това, Доналд. Никога не бих те наранила, защото все още държа на теб и все още съм привързана към теб. Просто ти казвам истината.
„Този път вероятно е така“ — помисли си той.
— Искам да се разделим с приятелски чувства. Искам да си намериш жена, която да те направи щастлив, да има твоите вкусове и твоите възгледи за морала.
Настъпи тишина, през която Лилиан оглеждаше за последен път онова, което досега бе неин дом, а той се чудеше какво ли изпитва, ако въобще изпитва нещо.
— Хауърд е поръчал за мен много ефектен годежен пръстен. Така че наистина можеш да си вземеш този обратно.
— Годежен пръстен ли? Разбира се, той знае, че си бременна.
— Е, ти как мислиш? — възмутено реагира тя. — Разбира се, че знае. Нямаше ли да му кажа, дори ако не можеше сам да се досети?
— И за него това няма значение?
— Божичко, та той има внуци от тук до Калифорния. Свикнал е с децата и едно повече няма да има значение за него. Все пак ще вземем детегледачка. И апартаментът е огромен, дванайсет стаи с изглед към целия град, от Ийст Ривър до Хъдзън. Напомня ми за дома на семейство Сандърс.
О, да, гледката. Тя бе искала да има хубава гледка. И, о, да, семейство Сандърс. Отначало той ги беше обвинявал, че я покваряват, но това беше огромна грешка от негова страна. Лилиан си е била каквато си беше дълго преди да е зърнала семейство Сандърс.
— Между другото, Хауърд познава Клоуи и Франк. Или поне се е запознал с тях. Да — добави тя, — той ходи навсякъде и всички го познават. — Млъкна и огледа стаята. — Тази картина… ти се държа много мило с мен тогава. Всеки друг мъж щеше да ми вдигне страшен скандал, задето съм похарчила толкова много пари, без предварително да попитам.
— Е, ти я харесваше много, разбирам това. Вземи я.
— Благодаря, но не съм и помисляла да я взема. Ще мога да си купя други, ако поискам. Едно нещо обаче ще ми липсва — посещенията на галерии и изложби заедно с теб. Хауърд не знае нищичко за изкуството и не иска да знае. Но човек не може да има всичко, нали?
Някога, за кратко време, той си беше мислил, че това е възможно. Но не каза нищо, когато Лилиан стана и облече палтото си.
— Предполагам, че много скоро ще се срещнем заедно с адвокатите си, Доналд, след като настояваш и двамата да си наемем. Сигурна съм, че няма да е сложно, тъй като между нас няма никакви спорове.
— Аз имам само едно изискване: открити и чести посещения след раждането на детето.
До каква степен точно щеше да се възползва от такава възможност, Доналд не знаеше. Може би, ако се родеше момче, щеше да го иска… Във всеки случай бебето беше от негова плът и кръв и той щеше да го осигури.
— О, искам да ти напомня за среброто. Струва цяло състояние, затова не забравяй да платиш осигуровката.
— Среброто ли?
— Датските сребърни прибори, които Хауърд ни подари.
— Вземи ги. Още сега ги вземи. Не ги искам.
— За бога, Доналд, не бъди глупак. Може някой ден да ги използваш. Човек никога не знае. А аз нямам нужда от това сребро. Хауърд има достатъчно сребърни прибори за цял хотел. — Лилиан сложи ръка на дръжката на вратата и спря. — Няма да ми се сърдиш, нали?
Той я погледна. Беше самото въплъщение на красотата. Тези очи. Тези тежки, искрящи коси. Лицето с класически черти — въплъщение на красотата.
— Обичахме ли се поне за известно време ние — каза той.
— Обичали ли сме се? Ще ти кажа нещо, което прочетох. Някакъв французин го беше написал, струва ми се: „Съществуват хора, които, ако не бяха чували за любовта, никога не биха се влюбили“. Лека нощ, Доналд.
Глава 7
Навън бе започнало да роси, а априлският ветрец галеше нежно лицето на Доналд, докато той вървеше към болницата. На ъгъла на улицата спря да поразмисли дали да продължи напред.
Ранното обаждане по телефона у дома го беше изненадало, а не би трябвало, макар че едва ли беше очаквал Лилиан да му изпрати официална покана за раждането. В много повишено настроение, тя бе настояла да отиде в родилното отделение, за да види най-хубавото три и половина килограмово новородено момиченце на света.