— Само едно. Момиче. На две годинки.
— Е, добре, ще имате още деца. При повечето хора е така. Ние с Кларънс решихме, че ще имаме голямо семейство почти веднага след като се запознахме. Така решихме още от самото начало.
Тя се засмя.
— Страшно сте се разбързали, а? — отвърна Доналд, възприемайки веселия й тон.
— Но въпреки това ние сме щастливи заедно от деня, в който се срещнахме.
Доналд не би могъл да обясни защо прояви любопитство да зададе на тази бъбрива непозната въпроса как се е запознала със съпруга си, но го направи.
— Случи се в университета в Атланта. Той следваше в Аграрния факултет, а аз в Историческия и дори не бяхме се забелязали, докато един ден не заваля проливен дъжд и той не ми позволи да се скрия под чадъра му.
Ето как се случваше това. Една жена предупреждава мъж, че книжата ще паднат от скута му, или мъж приютява една жена под чадъра си…
— Никога не съм очаквала, че ще живея във ферма. Разбира се, това не е просто някаква стара ферма, по-скоро можеш да го наречеш „стопанство“. Семейството го е притежавало може би от шест поколения, а може би и по-отдавна. Във всеки случай от времето веднага след Революцията. Това означава най-малко отпреди двеста години. Струва ми се, че той обича всяко дръвче на тази земя. И знаете ли, признавам си, на мен ми отне доста време, но и аз се научих да ги обичам всичките до едно.
„Късметлия е този Кларънс“ — помисли си Доналд. Ако беше умен, щеше да се грижи добре за Кейт. Тя изглеждаше почтена, добра и излъчваше добро настроение. По някакъв съвсем различен начин му напомняше за Мария, но за разлика от тази жена тук родената на село Мария притежаваше вродено умение да се оправя в критични ситуации в града. Непознатата до него бе прекалено доверчива, за да я пуснат да се разхожда сама по света, без някой да се грижи за нея. Е, разбира се, бе много възможно Доналд да греши, но той не смяташе така.
— Е, аз ще се върна към четенето — каза тя.
Така че и Доналд разтвори своята книга. Но умът му беше прекалено зает с други неща, за да вникне в нея, и затова четенето не вървеше. Непрестанният сняг се сипеше покрай прозорците, загръщайки в бяло полята наоколо, жилищните комплекси, фабриките, град Филаделфия и всичко останало. Той си мислеше колко хубаво би било Кукличка да има такава майка и като затвори очи, си представи своето момиченце — застанала пред него със сияещо личице, прегръщайки пухкаво мече-играчка. Де да можеше тя да има майка като… След това изведнъж обявиха, че влакът спира във Вашингтон.
Той стана, за да свали куфара си от багажника, и се сбогува със спътничката си.
— Беше ми много приятно да си поговоря с вас.
— Да, и на мен. Нека да ви нахвърля нашия адрес. Винаги го правя, когато срещна хора, които ми харесват. Ако с жена ви имате път на юг, елате ни на гости.
Два дни по-късно Доналд отпътува от Вашингтон отново с влака. Пътуването щеше да е малко по-дълго, отколкото с редовния самолетен полет, но поне щеше да слезе в центъра на града, достатъчно близко до дома му, за да се прибере с една разходка с бърз ход, добре дошла след цялото това двудневно седене.
По една случайност мястото му на връщане беше в средата на вагона, много вероятно същото, което бе заемал и на отиване. Несъмнено именно този факт му напомни за приказливата млада жена, която бе седяла до него. „Боже мой — помисли си Доналд, — тя ми даде адреса си, на мен, напълно непознатия човек, и ме покани да посетя заедно с жена си нея и съпруга й, в случай че «имаме път на юг»! Бедната невинна душа, тя не знае какво е коварство, в никакъв случай.“ Ами че той дори не беше й казал името си, да не говорим за някакъв документ за установяване на самоличността му.
Те тримата бяха изглеждали толкова мили на снимката, както бяха седнали там, на стъпалата на верандата; напомняха му за някоя от старите илюстрации на Норман Рокуел. И размишлявайки за невероятното разнообразие от човешки характери, умът му направи един естествен скок обратно към събитията от тази скапана седмица.
Трябваше, беше абсолютно необходимо, да научи повече за гледането на деца, за да бъде по-добре подготвен за следващия път, когато, да пази бог, Кукличка щеше да има нужда от повече грижи, докато Лилиан е заминала на сафари или нещо от този род. Непременно трябваше да си купи една обикновена книга за гледане на малки деца, както и две-три други за детската психология и общото развитие на подрастващите. След като взе това решение, вече не се чувстваше толкова безпомощен.
Така че няколко часа по-късно той излезе от една голяма книжарница с четири томчета в торбичка, тежко закрачи през рядката кал към дома си и завивайки зад близкия ъгъл, налетя на един мъж, който несъмнено беше приятелят на Синди.