Един ден, докато обядваха набързо в едно заведение близо до кантората, Ед Уилс остави на масата чашката си с кафе и го попита:
— Ще имаш ли нещо против, ако споменавам понякога името на Лилиан? Моля те, отговори ми честно. Колебаех се дали дори да ти намекна за това, но Джун ми каза, че трябва да го направя. Ние с нея знаем колко се притесняваш за момиченцето си и затова…
— Моля те, кажи ми каквото трябва да знам, всичко, което трябва да знам.
— Е, този път не е много. А може и да е, но ние сме виждали Лилиан на плажа близо до лятната вила, която наехме. Доста е отдалечено, не е в някой моден квартал, мястото съвсем не е в стила й. Но няколко пъти я видяхме чак надолу, в най-безлюдния край на плажа, и не беше с мистър Бъзли. Поне ние сметнахме, че не е той.
— Мъж над шейсетте? Нисък и посивял?
— Не, съвсем не. Съвсем, съвсем различен.
Доналд въздъхна.
— Притеснявам се, Ед. Ако този брак се разпадне, къде ли ще отиде тя с детето? Да, аз бих могъл да намеря по-голям апартамент, да отида в съда и да уредя свиждане през седмица или нещо от този род, но това ли е начинът да бъде отгледано едно дете, като двамата родители, които не се понасят, си го прехвърлят напред-назад? — Сети се за книгата, посветена на детската психология. — Тъй че какво ще стане? Какви са целите на Лилиан?
— Според жена ми тя цели да се издигне още по-нависоко. Джун обича да чете светските колонки, от чисто любопитство, предполагам, защото тя не е от този сорт, както си забелязал. Но е очарована от издигането на Лилиан, ако това може да се нарече издигане. Видя ли снимката миналата седмица?
— Виждал съм само две, които ми показа бавачката, но това беше преди повече от година.
— Е, оттогава се появиха още доста снимки. Последната е от едно от онези светски мероприятия — група жени на разпродажба в нечия градина. Джун казва, че Лилиан е като метеор, малко й е късно да започне като модел, иначе щеше да се появи по кориците на всички списания.
Хора. Обикновени хора като теб и мен.
Но не беше толкова просто. Лилиан имаше нужда да разбере коя е и само Бог знаеше защо. Не, и това не беше вярно. Тя сигурно знаеше много добре защо има нужда да преоткрие себе си, да покаже, че може да стигне до върха или каквото там считаше за връх, където можеш да имаш всичко, което поискаш, и да правиш всичко, което поискаш.
— Ние наистина я харесвахме в началото — каза Ед. — След като се оженихте, Джун се опита да се сближи с нея, но тя изведнъж реши, че не иска да я вижда.
Доналд си спомни: тогава Лилиан се запозна с Клоуи Сандърс.
— Надявам се, че тя няма да се раздели с Бъзли — каза той, стана, плати сметката и се върна на работа.
Сега вече, подтикван от тревогата си и от мъничко пикантно любопитство, Доналд започна да следи светските страници в неделя и дори когато Джун Уилс му изпращаше чрез Ед съобщение за някоя бележка в списание, четеше и нея. Запомняше всички подробности: тя беше великолепно облечена; най-често беше с Бъзли, но все пак много пъти излизаше и без него; започнаха да я виждат по-рядко с известни личности от ранга на съпруга й, отколкото с гостуващи европейски знаменитости на откриването на културни паметници и други събития; напоследък я бяха снимали заедно с група хора, сред които граф и графиня.
Очевидно изпреварваше съпруга си в светската популярност. Само графове и графини, нищо по-долу! О, казваше си Доналд, тя ще се държи за Бъзли, докато намери нещо по-добро. Виждаше го ясно, макар старецът навярно все още да не го виждаше. Но той, горкичкият, щеше да го види, по-вероятно рано, отколкото късно.
В неделя сутринта телефонът иззвъня.
— Надявам се, че не съм те събудил — каза Ед Уилс, — но исках да се свържа с теб, преди да си получил вестника.
— Защо? Какво се е случило?
— Автомобилна злополука. Ще започна отзад напред: детето ти е добре. Няма нито една драскотина. Истинско чудо. Онова, което ти казвам, е сто процента истина, така че спокойно. Аз не бих те измамил, Доналд.
Той си пое въздух и го издиша — такава беше инструкцията, за да останеш спокоен в извънредни ситуации. Запази спокойствие. Спокойно.
— Продължавай — рече Доналд.
— Случило се е снощи около десет часа, сблъскване на магистралата. Едната кола карала бързо, или може би и двете, влизане в съседното платно, рязък завой и едната се забила в някакво дърво. Лилиан е била на предната седалки до шофьора. Той е в болница, пише, че е в критично състояние. Не си е сложил предпазния колан и направо е изхвръкнал от колата. Лилиан е със счупено рамо. Твоето малко момиченце е непокътнато, слава богу. Това е невероятно. Ще прочетеш във вестниците.