— Всичко това има ли значение? — кротко попита Ед.
Наистина нямаше никакъв смисъл да крие повече страховете си, особено от приятел, от най-близкия си приятел. Затова Доналд проговори.
— Страхувам се, че Бъзли ще я напусне, след като тя не се държи прилично. За толкова кратко време аз се научих да разчитам на неговата вярност, не е ли странно? Той осигури дом на Бетина, обича я и настоящото положение е по-добро, отколкото ако майката на детето остане на произвола на съдбата. Затова се притеснявам и искам да чуя всичко, което можеш да ми кажеш.
— Добре. Артър Сторм е хубавец, на около четирийсет, така казват, а може и да не ги е навършил. Има жена и четирима синове, тринайсет-четиринайсет годишни и по-малки. Срещнал Лилиан и направо се побъркал по нея.
— Разбирам.
И двамата замълчаха. Най-накрая Доналд попита дали съпругата на Сторм знае.
— Да. Тя го е напуснала.
— На партито на Сторм ли е ходила миналата събота?
— Не. Той е във Франция, отишъл е да нагледа къщата си там.
— Разбирам. — Забележката беше чисто формална, тъй като в действителност не разбираше и не виждаше нищо друго, освен някаква грозна бъркотия.
— Ако можех само да получа пълно попечителство…
— Ще е много, много трудно — отвърна Ед, клатейки глава. — Известно ти е.
Да, известно му беше.
В събота следобед Мария пристигна в апартамента му заедно с Бетина, издокарана в жълто, и след като съблякоха връхната й дреха, се видя етикетът на престижна парижка фирма. Лилиан имаше вкус; това несъмнено трябваше да й се признае.
Доналд се беше подготвил за това посещение, като беше махнал всички леснодостъпни и чупливи вещи. Беше купил пухкава котка-играчка, която мяукаше, щом я стиснеш, игра с дървени топки, които тракаха в лабиринт, като ги разклатиш, голяма плюшена топка, която да търкалят по пода, и ванилов сладолед, за да се подкрепят.
— А за теб и мен, Мария, по чашка кафе и кейк от френския магазин за хлебни изделия. Почакай само да го опиташ.
Беше облачен ден, мека светлина падаше върху масичката до прозореца, приглушавайки прекрасните цветове в стаята и на килима, където Бетина седеше, съсредоточила вниманието си върху дървените топки.
— Толкова е приятно тук и е толкова спокойно — промълви Мария. — Бих искала да остана.
— При вас не е ли спокойно?
— О, да, понякога. Много пъти. Но човек никога не знае. Мистър Бъзли беше толкова… о, о, толкова, о, ядосан, мистър Улф! Тази катастрофа, нали разбирате, с Кукличка в колата, и защо тя е отишла на това парти?! Тайно се беше измъкнала, да знаете. Но той разбра. Да, той разбра!
Както излизаше от думите на Мария, бившата му съпруга научила, че Бъзли ще се върне два дни по-рано от предвиденото, и се разбързала да се прибере у дома преди него. Семейната двойка, която я била закарала на партито, явно не бързала да си тръгва, затова Лилиан приела този млад и съвсем непознат мъж да я закара.
Мария се разчувства.
— Беше ужасно, толкова тъжно. Искаше ми се да се разплача. Мисис Бъзли се разплака. Ръката я боли много, струва ми се. След това той съжали. Първо крещеше, а после взе да съжалява, а пък вчера вече се държеше много мило с нея, купи й подарък, някакво бижу, струва ми се. Видях кутийката и след това тя също беше мила с него.
Доналд си помисли, че Бъзли все още не знае за Артър Сторм.
— Знаете ли, мистър Улф, тя е странна жена. Винаги е мила с мен, все се смее, наистина е мила. Каза ми, че на партито хората си играели с детето и тя била много доволна, защото Кукличка е толкова красива.
Защото Кукличка е толкова красива.
Той беше направо вбесен. Толкова е красива, казвала тя. Да, и е била толкова близо до смъртта, буквално на косъм, в една кола, карана от безотговорен непознат, когато е трябвало да си е в леглото. Доналд изведнъж се изправи и вдигна момиченцето заедно с една играчка, която сложи на масата пред нея.
— Татко! — радостно писна тя и посегна към чинията му. — Кейк! Кейк!
Като се засмя някак извинително, той й даде своето парче.
— Знам, че не бива да го яде. Но малко бита сметана с шоколад от време на време няма да й навреди.
— Вие никога не бихте я наранили, мистър Улф. Не и вие. Но мисис Бъзли, да, тя е странна жена. Много е мила… но въпреки това не е добра за детето. Нали ме разбирате? — И Мария тъжно поклати глава. — Много е хитра, но и глупава в същото време. Не е добра за детето.
„Прекалено опростено“ — помисли си Доналд. „Объркано“, щеше да е по-точната дума. Некачествен материал, независимо дали се е получил по рождение, или принудително. Но каква беше разликата? Тя си беше такава и нямаше значение защо. Той погледна надолу към малките ръчички, изцапани с шоколад. Тези ръчички и тяхното бъдеще означаваха всичко за него.