— Той май е доста стар, нали? Е, стар за нея. Видът й е на около двайсет и пет годишна.
— Не изглежда зле за жена на четирийсет и осем. Но тя е наясно как да застане пред камерите в подходящата поза.
— Погледни тези гривни. И дантеления корсет. Знае как да се облича.
Долавяйки нотките на презрение в гласа си, той добави:
— За всичко това са необходими само добър вкус и няколко милиона долара. Коригирала си е устните, както забелязвам.
Кейт го погледна едновременно загрижено и с известно любопитство.
— Милият ми Джим, все още се чувстваш огорчен, нали?
— Никога не съм бил огорчен, бях направо бесен, докато не го превъзмогнах. Сега само се страхувам, все още се страхувам.
— Но помисли, сега трябва да се страхуваш по-малко отвсякога, след като Сторм с неговите пари и детективи напусна сцената. Не че те успяха да постигнат нещо. — Като се приближи до него, Кейт положи глава на гърдите му. — Сърцето ти… бие толкова учестено! О, проклета да е, че отново влиза в живота ти. Как си обясняваш държането на една жена като нея? Как си го обяснява самата тя?
— Тя всъщност не си го обяснява. Дори не се опитва, само дето казва, че се отегчава, става неспокойна. Нищо и никой не са й достатъчни за дълго време.
— Предполагам, че човек би трябвало да я съжалява. На теория аз я съжалявам, дори само защото сигурно страда ужасно и си иска детето.
— Мисля за това. Знаеш, че е така. Но също така мисля и какъв живот щеше да води Лора сега, ако не бях направил онова, което направих.
— Скъпи, трябва да престанем с това. Умолявам те да изхвърлиш всички тези нюйоркски вестници и светски колонки от живота си.
— Предполагам… о, не знам. Предполагам, че ще прекарам в страх остатъка от живота си. Тя винаги получава онова, което иска, Кейт.
— Е, тя не получи Лора, след като се опитваше да го постигне в продължение на близо двайсет години, и няма изгледи да я получи. Безсмислено е да се страхуваш. Ето ти я нея, виж, носи се из цяла Европа, а ти тук очакваш да се появи като призрак и да се материализира.
Джим изпусна една огромна въздишка на облекчение.
— Знам. Съжалявам. Трябва да признаем, че не ми се случва често да се чувствам по този начин.
— Става само когато четеш подобни писания. Престани да мислиш за това. Имаш толкова много неща, за които трябва да си благодарен, Джим. Трябва ли аз да ти го казвам?
Наистина, той знаеше това и не бе необходимо тя да му го казва. Много често, докато яздеше из тези процъфтяващи земи или седеше на масата срещу Лора, или лежеше в топлото легло с Кейт, той изпитваше такова силно чувство на благодарност и радост, че му се искаше да извика.
— Лора има такъв изящен ум и такъв чар. Хората в града много често ми го казват. Може и да прилича на Лилиан, но тя е твоето момиче. Колко пъти съм ти го повтаряла?
— Много пъти, но нямам нищо против да го чуя отново.
— Тя е стъпила здраво на земята, както сама казва. Няма нужда да се притесняваш за нея. Сама ще се погрижи за себе си.
— Не ми се щеше да кандидатства в Медицинския институт в Ню Йорк.
— Само заради неприятните ти спомени, свързани с града.
— О, но не всичките ми спомени бяха лоши, в никакъв случай.
И за миг той се видя да върви към кантората, свеж като самата утрин, видя се до продълговатата маса за конференции, наред с най-добрите юристи в града, чу как отмества стола си и става да се изкаже…
— Лора ще бъде добре, Джим. Не можеш да възразяваш, след като тя самата иска да отиде именно там.
Той се усмихна на Кейт.
— Добре. Няма нужда да ме насърчаваш.
— Така да бъде, няма да го правя повече. Само още едно: хубаво е, че в големия град тя ще има до себе си един млад мъж като Гилбърт. Поне се запознахме с него и знаем кой е.
— О, дотогава Лора може да си има нов приятел. Може би още двама. Кой знае?
Нито той, нито Кейт изказваха някога с думи общата си малка надежда — че Ричард и Лора биха могли най-накрая… но това беше толкова идеално, че изглеждаше малко вероятно да се случи.
Този приятел Гилбърт не беше Ричард, макар че несъмнено изглеждаше много свестен — имаше бърз и остър ум; макар и още студент, мнението му за застрахователната измама, за която всички вестници гърмяха в момента, бе впечатляващо.
— Е, ако тя не си намери друг приятел до следващата година, ще имаме двама дипломирани — Лора ще завърши колежа, а Гилбърт Юридическия институт.
— Не очаквам с нетърпение да замина и да се бутам в тая тълпа там, Кейт.
— Какви ги говориш? — възкликна жена му и очите й се разшириха от удивление.