Пронизителната свирка на учителката по физическо ги привика в салона. Всъщност Аманда се беше забавлявала в часовете по физическо този месец — беше добра на волейбол и играта излагаше на преден план спортния й хъс. Винаги бе така съсредоточена, че не беше забелязала как играе Трейси, но сега реши, че може да се предположи, че Трейси е непохватна, и бе напълно уверена, че зад смиреното си поведение Девън не крие никакъв спотаен спортен хъс.
След като всички се събраха в салона, госпожа Барне, облечена в белите си панталонки и риза, наду свирката отново.
— Днес капитани са Бритни и Лори. — Хвърлиха монета, за да определят кои момичета щяха да играят първи, и тогава започна сформирането на отборите.
Ако беше самата себе си, щеше да бъде първият избор на Бритни, тъжно си помисли Аманда. Без значение кой беше капитан, тя винаги бе първата или втората избрана. И за нея не бе никаква изненада, че остана да стои между отборите, докато избирането продължаваше. Колко унизително беше, че остана последна! Отново трябваше да си напомни, че не бе себе си, че всъщност не Аманда бе останала последна до Бритни, когато приятелката й вече нямаше кого друг да посочи.
Играта започна и беше пълен кошмар. Аманда едва ли не се бе надявала, че собствената й личност може да надвие присъщите за Трейси плахост и физически ограничения, но не извади такъв късмет. Дори когато много силно се опитваше да стигне топката, някой все заставаше пред нея. Другите играчи я бутаха настрани, сякаш бе някаква дразнеща муха, намъкнала се неканена в салона. Осени я една мисъл: Трейси не се вписваше никъде! За повечето хора тя дори не съществуваше.
„Освен за теб“, каза си мрачно. „На теб ти дожаля. И виж в какво се забърка!“
Топката я удари по главата и я върна обратно към играта. Не че това помогна на отбора й. Беше неин ред да изпълнява сервис и най-доброто, на което бе способна Трейси, се оказа най-лошото, на което бе способна Аманда.
Топката попадна в мрежата, играта свърши и другият отбор заликува.
— Трейси, ти да не откачи? — извика й Бритни. — Заради теб изгубихме, идиотка такава!
— Стига, това е отборен спорт и ние не обвиняваме отделни състезатели — измърмори госпожа Барне, но дори тя погледна Аманда с отчаяние.
Поне никой не се заяде с нея в съблекалнята. Съучениците й явно се задоволиха само с това да й хвърлят гадни погледи всеки път щом срещнеха очите й. Или поне тя така се чувстваше. Единствената, която не изглеждаше ядосана, беше Сара Милър, но това не бе много успокоително. Сара бе от онези усмихнати момичета, които винаги бяха добри с другите, така че, що се отнасяше до Аманда, Сара не се броеше.
Обядът бе следващото нещо в програмата — междучасието на Трейси съвпадаше с междучасието на Аманда. Ала влизането в столовата днес бе изцяло непознато изживяване за нея. Вчера трапезарията бе нейното царство, а сега се чувстваше, сякаш върви из бойно поле и враговете седяха на всяка маса. Беше страшно.
Със сведена глава застана на опашката за храната. Докато чакаше, не можа да устои и погледна към собствената си маса. Колко странно й беше да гледа себе си как седи там с Кейти и всичките си приятели, как се смеят и си говорят…
— Ей, ти, ще мръднеш ли, или какво? — грубо й каза момчето зад нея.
Вече започваше несъзнателно да ломоти „съжалявам“. Отново зае мястото си на опашката. Обикновено си купуваше само йогурт и салата, но ястията наистина изглеждаха много вкусни и единственото удоволствие, което щеше да изпита днес, бе храненето. Но щом стигна до касите, осъзна, че така и не провери с колко пари разполага Трейси.
Не бяха достатъчно. И така си спечели още раздразнени погледи, защото се обърна и отиде да върне храната. Накрая се сдоби само с шоколадче и пакетче чипс, които си взе от машината. Намери си място на една празна маса и започна да обядва. Преди никога досега не се бе хранила сама. Следващия път не трябваше да забравя да си донесе списание или книга. „Следващ път обаче няма да има“, увери се сама себе си. Със сигурност до утре по това време вече щеше да се е върнала в себе си.
Понеже нямаше какво друго да прави, освен да си яде шоколада и чипса, Аманда отвори папката на Трейси, за да види каква щеше да се окаже останалата част от деня й. За следващите й часове обаче не бе отбелязано нищо от сорта на история или английски, а само номер на стая. 209.