Откъде знаеше това? Може би фактът, че се намира в тялото на Девън, я накара да се сети за нещо отдавна забравено — посещението в дома на Трейси по случай тържеството за седмия й рожден ден, когато бяха във втори клас. Тогава семейство Девън наброяваше едва трима души — Трейси и двамата й родители — и живееха в двустаен апартамент в зелен квартал. Явно се бяха преместили тук, след като се беше родила Седморката на Девън и родителите бяха усетили нуждата от повече пространство.
Трудно беше за вярване, че тя, Аманда Бийсън, царицата на гимназия „Медоубрук“, беше ходила на тържество по случай рождения ден на най-изтъкнатия никой в училището им — Трейси Девън. Аманда не можа да си спомни дали майка й не я беше принудила да отиде. Онова, което си спомняше, беше съвсем обикновен рожден ден с обичайните игри, тортата и свещичките…
Ала сега, когато мислеше за това, й се стори, че има същото усещане, което я осени и по-рано — че тогава Трейси е била обикновено, нормално момиче. Не беше приятелка на Аманда, но и не беше безнадежден чудак. С две думи — Аманда се питаше какво се бе случило във времето между онзи далечен момент и днешния ден. Някакъв инцидент? Или мозъчна травма?
Вече беше застанала на прага на дома на Трейси, затова си пое дълбоко дъх. Сетне натисна дръжката на бравата, влезе вътре и викна:
— Прибрах се! — Точно това правеше Аманда всеки ден, след като се прибереше от училище.
Но явно Трейси не постъпваше по същия начин. Госпожа Девън изскочи от една стая на горния етаж и застана на площадката над дневната.
— Тихо! — изсъска тя. — Момичетата спят! — После се върна в стаята, от която беше излязла.
— Съжалявам — измърмори на себе си Аманда и се затътри към кухнята.
Там, вкъщи, майка й сега й приготвяше малка следобедна закуска за след училище или, ако майка й я нямаше у дома, закуската вече я очакваше на плота. Щом зърна кутията с кексчета в кухнята на Девън, лицето й грейна, ала преди да си вземе едно, домашна помощница се появи.
— Не ги пипай, те са за момичетата!
— А за мен какво има? — попита Аманда, ала Лизи вече беше излязла.
Аманда зърна кошничка с ябълки на масата. Преброи ги набързо, установи, че са повече от седем на брой, и си взе една. Отхапа си парченце и се върна в хола, където се огледа.
На стената висяха снимки в рамки и, докато хрупаше ябълката си, се приближи, за да ги разгледа по-добре. Имаше една традиционна снимка на младоженци — виждаше се жена, която Аманда разпозна като по-млада версия на неприятната майка на Трейси, и мъж, който заключи, че е бащата на съученичката й. Имаше и друга фотография на вече по-възрастната двойка, грейнали от щастие край люлката, пълна със седем малки бебенца. Останалите снимки бяха все на седемзнаците по време на рождените им дни, имаше ги и поединично на различни възрасти. Една щеше да бъде достатъчна, хрумна й на Аманда, тъй като малките момиченца бяха напълно еднакви.
А къде беше Трейси? И тогава забеляза още една фотография, която изглеждаше като рамкирана картичка от предходната Коледа. Седемте усмихнати малки момиченца Девън се бяха подредили в редичка пред родителите си. Аманда се вгледа по-отблизо и забеляза Трейси, наполовина скрита от коледната елха. Странно, всички останали се виждаха прекрасно, ала Трейси изглеждаше някак размазана.
Явно беше, че съученичката й не е звездата в семейството си, нито дори пълноценен участник. В стаята нямаше абсолютно нищо друго, свързано с нея — нищо от сорта на вещите, които Аманда можеше да види в собствения си дом и в домовете на приятелите си. Нямаше трофеи, награди или панделки за отличия, нямаше медали, статуетки на гимнастици или на състезателки по фигурно пързаляне.
Въпреки предишната си липса на интерес по отношение на Трейси Девън, Аманда откри, че й става любопитно какво представлява това момиче. Качи се горе в стаята, в която се беше събудила тази сутрин. Тук несъмнено щеше да открие някакви следи от живота на Трейси.
Спомни си, че сутринта не видя нищо по стените, а това си беше странно. Повечето момичета, които познаваше, имаха плакати на рок звезди, коне, на актьори от популярни телевизионни сериали, такива неща. Стените в стаята на Трейси обаче бяха голи. Аманда провери по лавиците, в чекмеджетата, дори под леглото, ала след двайсет минути, прекарани в търсене, тя беше напълно объркана. Не намери нищичко, което поне мъничко да й подскаже каква е Трейси Девън. Нямаше книги, компактдискове, нито списания.