И тогава се озова пред фотография, която я накара да ахне. Беше от седмия рожден ден на Трейси и на нея се виждаха всички гости около масата и рожденичката, застанала в средата. Аманда видя и себе си и позна приятелките си Софи и Нина, които също бяха посещавали втори клас с Трейси. Не че това беше страшна изненада, защото на тази възраст всички момиченца от един клас биваха канени на тържествата по случай рождените дни. Онова, което направо я порази обаче, беше начинът, по който тя самата и Софи бяха прегърнали Трейси, сякаш наистина бяха приятелки! А и всичко изглеждаше съвсем нормално, понеже Трейси беше също толкова сладка и щастлива, колкото останалите деца.
И госпожа Девън беше на фотографията — бе застанала зад Трейси и от големината на корема й ставаше ясно, че бе в напреднала бременност. Аманда си спомни, че в онази година се беше родила Седморката на Девън.
На следващата страница вече нямаше никакви снимки на Трейси. Всъщност на практика всички останали снимки до края на албума представляваха портрети на седемзначките — позираха заедно, поединично, понякога с родителите си. Рядко се мяркаше и Трейси, но образът й винаги беше или полускрит, или размазан.
От кухнята долетя тракане на чинии и тенджери и Аманда се досети, че госпожа Девън се е прибрала у дома. Миг по-късно чу гласа на майката:
— Лизи, ще ми помогнеш ли с вечерята?
Лизи излезе от стаята и Аманда се запита дали и тя самата не трябва да помага. Ала госпожа Девън не я повика…
— Трейси?
Този път беше почти напълно сигурна, че момиченцето, което я заговори, бе същото, което се беше обадило и сутринта.
— Какво?
— Ще ни прочетеш ли приказка?
И ето че сега седем малки личица я гледаха очаквателно. Аманда нямаше как да отрече, че са много сладки. Ала преди да изпълни молбата им, входната врата се отвори и мъжки глас викна:
— Прибрах се!
Седморката на Девън наскачаха и изтичаха навън. Крясъци „Татко! Татко!“ изпълниха къщата. Аманда се изправи бавно и отиде в коридора, откъдето виждаше какво се случва в дневната.
— Ето ги и момичетата ми! — припя господин Девън, докато правеше глуповати опити да прегърне всичките деца накуп. — Здравейте, Санди, Манди, Ранди, Канди, Бранди, Танди и Ванди!
Седемзначките се кискаха като полудели, докато баща им ги вдигаше във въздуха една по една. Изглежда, не забеляза Трейси в коридора, пък и не попита за нея.
Точно тогава Аманда разбра кого Трейси понякога мразеше. Малките си сестрички. След тяхното раждане тя беше отритната и никой не й обръщаше никакво внимание.
— Вечерята е сервирана — повика ги госпожа Девън.
Съпругът й и Седморката на Девън се отправиха към кухнята.
Аманда ги последва, ала се зачуди дали за Трейси има място на трапезата.
7
На следващия ден Аманда първа отиде за часа за деца с дарба — нарочно избърза. Това навярно бе единственото място в „Медоубрук“, където някой й обръщаше внимание — в добрия смисъл на думата обаче. В часа по физическо момичето с нейното собствено лице беше заявило, че видяло как от косата на Трейси изпълзяла някаква буболечка. А това беше лъжа, естествено. Ала Аманда-Трейси не успя да се засмее или да отвърне. Странно беше как другата й къса нервите! Защо Аманда не можеше просто да спре да се занимава с Трейси като всички останали?
Ала това бе най-малкият от проблемите й в момента. Все още не можеше да повярва какво й се случва и така се чувстваше още от събуждането си тази сутрин. Когато осъзна, че продължава да бъде Трейси Девън, цяло денонощие по-късно, я обзе паника. Нима бе възможно положението да е за постоянно? Дори нямаше сила да обмисли тази идея. Просто не можеше да бъде — това не можеше да й се случи. Все някак щеше да се измъкне от това тяло.
Мадам я посрещна с усмивка — всъщност с първата усмивка, отправена към нея през целия ден.
— Трейси, виждам те за втори пореден ден! Това е чудесно!
Аманда отново се озадачи от възторжената реакция при появата й. Нима Трейси отсъстваше толкова често? Спомни си часа от вчера, когато ги бяха проверявали поименно. Онзи учител също се изненада да я види. Никой друг от преподавателите не правеше от мухата слон, но пък и в никой от другите часове не проверяваха поименно. Най-вероятно онези учители дори не забелязваха дали Трейси присъства, или не.