Тогава се намеси и Чарлс:
— Няма да те послушат. Ще стане точно както каза и Мартин — няма да ти повярват. Само ще те вземат за смахната.
Емили обаче упорстваше:
— Но после ще осъзнаят, че съм била права.
— И тогава какво ще се случи с теб, Емили? — Това я попита мадам, а после се обърна и към целия клас: — Какво ще се случи с всеки от вас, ако хората приемат сериозно факта, че имате дарби? Сара, как мислиш, какво може да ти се случи?
И вечната усмивка на Сара като че ли повехна.
— Някой може да ме помоли да върша ужасни неща за него.
— Винаги можеш да откажеш — каза Чарлс. — Така бих постъпил аз.
И Джена се включи:
— О, така ли? Ами ако този някой е опрял пистолет в слепоочието ти, докато ти изказва молбата си?
— Това е лесно — отвърна Чарлс, — ще накарам пистолета да изхвърчи от пръстите му. А Сара може да се справи дори по-добре. Може да принуди човека да опре дулото в собствената си глава и да си пръсне мозъка!
— Никога не бих направила такова нещо! — викна Сара.
— Може би не би го направила — рече Джена, — но си способна да го извършиш.
Мадам пое нещата в свои ръце и обясни:
— Става дума за това, че ако хората открият на какво сте способни, ще се опитат да ви използват за собствените си цели. Ще бъдете отведени някъде, ще ви изучават, ще ви изследват, преглеждат. Вероятно ще бъдете държани под ключ. Трейси, ти какво мислиш за това?
Аманда не знаеше как да отговори. Все още се опитваше да осъзнае наученото — Емили виждаше бъдещето. Сара можеше да контролира хората. А и Аманда беше объркана от онова, което мадам им обясняваше — учителката звучеше като родител, който напомня на децата си да не говорят с непознати. Това беше необичайно за преподавател. Пък и все още не знаеше какво самата тя — не, всъщност какво Трейси умее да върши.
Мадам очакваше отговор и се взираше в ученичката с леко смръщено изражение.
— Ъ-ъ, нищо, нямам мнение, мадам.
— Типично! — изсумтя Чарлс.
От неговата реакция Аманда си направи извода, че Трейси не говореше много в този час.
Мадам продължи мисълта си:
— Нека се върнем на проблема на Кен. Вчера ви помолих да си спомните момент, когато успешно сте контролирали дарбата си. Възможно е Кен да се поучи от вашия опит. Кой иска да ни разкаже някоя случка? Емили? Емили!
— Да, мадам, миналия уикенд имах подобно преживяване. Леля ми и нейният приятел вечеряха с нас. След два месеца ще се женят и се питаха къде да отидат на меден месец. Леля иска да отиде на Бермудските острови и, макар че дори не знам къде точно се намират, затворих очи, съсредоточих се и видях, че след два месеца там ще връхлети тропическа буря, горе-долу по времето, когато двамата искат да отидат на меден месец!
Мадам изглеждаше разтревожена, ала Аманда не вярваше, че безпокойството й е свързано с медения месец на лелята.
— Ти каза ли на леля си?
— Не точно. Разказах им, че познавам едни хора, които за медения си месец отишли в Ямайка, и че много им харесало там. И тогава се оказа, че приятелят на леля винаги бил мечтал да отиде в Ямайка, и ето как те промениха плановете си за екскурзията след сватбата!
— Еха, ама това е много готино — коментира Кен. — Избавила си ги от тропическата буря, но не си издала нищо за себе си.
Мадам бавно кимна.
— Да, това е било много творчески подход, Емили. Ала въпреки това си поела риск. Можело е да те заподозрат.
— Но тя ми е леля, мадам! Не би ме наранила.
— Не и съзнателно може би — отвърна мадам. — Но опасността е истинска, Емили, и трябва винаги да бъдеш нащрек…
— Чакайте малко — прекъсна ги Джена. — Ами всички онези хора на Бермудските острови? Някои от тях може също да са отишли там за медения си месец.
— Но аз не мога да помогна на всички! — викна Емили.
— Защо не? — предизвика я Чарлс. — Ако беше видяла бъдещето преди да се родя, можеше да предупредиш родителите ми, че докторът ще допусне глупава грешка при израждането ми и че ще бъда в инвалидна количка!
— Дори и на годинка не съм била, когато си се родил! — простена Емили.
Учителката плесна с ръце.
— Ученици, ученици! Достатъчно. Днес трябваше да обсъждаме проблема на Кен.
Ала тъкмо в този момент вратата на стаята се отвори и вътре влезе директорът, господин Джаксън, придружен от млада жена, която Аманда никога преди това не беше виждала.