— Още ли не си се досетила?
— Какво да съм се досетила?
— Каква е дарбата й?
Звънецът би и малкото останали в коридора ученици се пръснаха.
— Ела да се срещнем след училище в мола, пред „Барнс енд Ноубъл“. — Нямаше да понесе още една обида. — Това е книжарница, ако не знаеш. Точно до „Стайл Сешън“ е и съм сигурна, че него го знаеш къде е.
Необичайно доволна от себе си, Джена важно се отправи към следващия си час. През останалото време от учебния ден настроението й беше приповдигнато. Не харесваше нищо, свързано с „Медоубрук“, ала определено ненавиждаше Аманда Бийсън и нейните дружки. Щеше да й хареса да гледа как Аманда се тормози.
На Аманда й прилоша. Да търпи заповедите на откачалка като Джена Кели беше едва ли не също толкова лошо, колкото да бъде откачалка като Трейси Девън. Нещата ставаха все по-зле.
Ала преди настъпването на края на учебния ден тя вече бе взела решение да иде в мола, за да се срещне с Джена. Съученичката й познаваше Трейси и можеше да чете мисли, затова може би, само може би, тя щеше да успее да й помогне да излезе от тялото на Девън. Не знаеше как точно можеше да помогне Джена, но заключи, че е възможно всички тези странни деца да са свързани по между си по някакъв начин, че разполагат с някакво необикновено познание.
Само че дали Джена щеше да иска да й помогне? Очевидно бе, че съученичката й не я понася, което си беше разбираемо. Зубърите, загубените и смотаните винаги се преструваха, че мразят харесваните момичета, но в действителност им завиждаха и искаха да бъдат на тяхно място.
Но като че ли Джена се притесняваше за Трейси. И може би щеше да й помогне, ако сметнеше, че така ще помогне на Трейси. Във всеки случай Аманда нямаше какво друго да прави и предпочете да отиде в мола вместо обратно в дома на Трейси, за да бъде пренебрегвана.
Затова, когато звънна последният звънец, тя забързано излезе от училище и отиде право на кръстовището, където безопасно можеше да пресече улицата, отвеждаща към мола от другата страна. Въпреки злостната подигравка на Джена тя знаеше точно къде да намери „Барнс енд Ноубъл“. Глупавата Джена не схващаше, че само защото едно момиче е хубаво, готино и харесвано, това не значеше, че никога не е прочело и една книга. Малко след като влезе в мола и отиде пред книжарницата, в магазина пристигнаха и Софи, Нина и Другата-Аманда. Вцепени се за миг. Какво щяха да кажат, ако я видят заедно с Джена? И после едва не се засмя на глупавата си уплаха.
— Защо си толкова щастлива, Трейси? — попита я Нина, когато групичката им мина покрай нея. — Нямаш причина да се усмихваш.
Ето това вече беше интересно. Обикновено Нина не обръщаше внимание на Трейси също като всички останали. Може би просто се опитваше да впечатли Другата-Аманда с лошотията си. Или може би искаше да оспори титлата на Аманда като Злата царица? Напомни си, че трябва отблизо да наблюдава Нина.
Разсея я пристигането на Джена, която беше дочула подмятането на Нина.
— Добри приятели си имаш — коментира тя.
— О, я млъквай — отвърна й Аманда. — Единствената причина да се срещна с теб тук е, че може би ще успееш да ми помогнеш да се върна в собственото си тяло. И да върна Трейси в нейното — бързо добави тя.
Не искаше Джена да остава с впечатлението, че ще й прави услуга.
— Първо трябва да я открием — каза Джена. — Което може и да не е толкова лесно, като се има предвид дарбата й.
— А каква е тя? — нетърпеливо попита Аманда.
Обаче сега пък Джена се разсея и се загледа в едни хора долу в другия край на мола пред универсалния магазин.
— Искаш ли да се запознаеш с моите приятели? — обърна се тя към нея.
— Не особено — отвърна й Аманда, ала Джена отмина нататък и на нея не й остана друго, освен да я последва.
Щом се приближиха до групичката, започнаха да я измъчват лоши предчувствия. Приятелите на Джена изглеждаха доста страшни.
Едно по-голямо и хилаво момче с боядисана в зелено коса и цигара, виснала от устата му, поздрави:
— Здрасти, Джейни.
Не беше възможно да са добри приятели, след като дори не знаеше името й, помисли си Аманда. Ала Джена не й се стори смутена.
— Джена — поправи го тя. — Хей, Слъг.
„Слъг ли? Че кой носеше такова име?“ Аманда стана нетърпелива да узнае имената и на останалите. Отвореното момиче с черните грим и дрехи и кървавочервеното червило се казваше Бъбълс, а момичето с обръснатата глава и татуировките по ръцете беше Скънк. Джена й представи здравото момче с полузатворените очи като Хари. Аманда реши, че те всички изглеждат по-големи, поне на по осемнайсет. И всички бяха страхотно грозни.