После забърза след Джена и я настигна.
— Чакай! Още не си ми казала.
— Какво не съм ти казала?
— За Трейси. И нейната дарба.
— Още ли не си се досетила?
— Не.
Джена се усмихна.
— Трейси може да изчезва.
Докато се прибираше към дома, Джена изненадващо се оказа в много добро настроение. Денят не беше лош — никак не бе лош. Пред очите си продължаваше да вижда физиономията на Аманда-Трейси, когато й заяви, че знае коя е в действителност. Естествено, щеше да бъде много по-забавно да зърне потресеното изражение на истинското лице на онази надута Аманда Бийсън, ала това също беше хубаво — да знае, че е уплашила най-нахаканото момиче в „Медоубрук“. А и случката в мола също беше готина.
Джена не харесваше Слъг, Скънк и останалите, макар че ги наричаше своя „тайфа“, когато разговаряше с господин Гонзалес, и въпреки че беше обяснила на Аманда, че са й приятели. Всъщност мислеше, че те са едни нещастни мизерници. Не се занимаваха с нещо истинско, не ходеха на училище или на работа. Просто си висяха наоколо по цял ден, просеха по ъглите на улиците или джебчийстваха, или пък задигаха неща от магазините. Бяха мръсни и не много умни, въпреки че не можеше да не си признае, че харесва мрачния вид на Бъбълс, който приличаше на нейния собствен, но многократно засилен.
Тези хора си нямаха дом, ала понякога се подслоняваха в някоя изоставена къща или апартамент, докато някой не се нанесеше или полицията не ги изгонеше. Много често спяха по пейките на гарата и точно от там ги познаваше и Джена. Имаше моменти, когато и тя ходеше на гарата, понеже не можеше да понесе да се прибере у дома.
Но въпреки това Джена вероятно щеше да влезе заедно с тях в „Таргет“, ако Емили не се бе появила и не бе предрекла какво ще се случи. Също като останалите деца в този клас, Емили не можеше да контролира дарбата си, и затова на Джена наистина й бе провървяло.
Заръмя ситен дъждец, ала не това развали внезапно настроението й. Беше завила по улицата, на която живееше.
Трите високи тухлени блока заемаха цялата алея. Наричаха се Бруксайд Тауърс1, което си беше шега — никъде край тях не ромонеше поточе, а и името „Тауърс“ навяваше мисълта за замъци или нещо такова. Всъщност Бруксайд Тауърс бе комплекс с общински жилища, натъпкани с всякакви хора, имащи едно-единствено общо нещо помежду си — недостига на пари.
Джена подозираше, че блоковете са били грозни, още когато са били построени, а сега изглеждаха дори по-грозни — бяха покрити с графити и знаци на банди. Имаше много изпочупени прозорци, някои от които заменени с картони. Площите наоколо не представляваха точно градинки, ако имаше някаква трева, то тя беше покрита с боклуци — чували със смет, стар хладилник, счупено колело.
В Бруксайд Тауърс имаше и добри хора. Джена се сети за госпожа Уонг, която живееше на същия етаж и беше поставила сандъчета със здравец по прозорците си. Ала едни момчета бяха успели да се покачат догоре и да ги изпочупят. Госпожа Уонг се беше разплакала…
Не, Бруксайд Тауърс не беше хубаво място за живеене. Понякога, когато беше трезвена и се чувстваше оптимистично настроена, майката на Джена обещаваше:
— Няма значение колко безпарична съм, всяка седмица ще купувам фиш за тотото. И някой ден, миличка, ще ни се усмихне късметът и тогава ще си купим хубава къща в добър квартал. Ако продължавам да купувам фишове, все някога трябва да спечеля, пати? Ще имам шанс, това искам да кажа, нали така се наричаше.
Джена никога не си и направи труда да обясни на майка си, че тъкмо теорията за шанса обясняваше, че бе много слабо вероятно въобще някога да спечели.
Не презираше майка си. Тя бе просто окаяна, слаба жена, чийто съпруг — бащата на Джена — я бе изоставил, докато е била бременна. И тя се чувстваше добре само когато се напиеше или дрогираше. Не беше зла — само много, много тъжна.
Джена си помисли, че щом влезе в апартамента им, човек може да усети тъгата, дори и майка й да не бе у дома, както я нямаше и в момента. Възползва се от отсъствието й и събра празните бутилки, измете пода и изми мръсните чинии в мивката. Ровейки в шкафа, откри буркан с фъстъчено масло и поостарели бисквити.
Сметката за кабелната не беше платена и затова телевизорът бе неизползваем. Понеже нямаше какво друго да прави, извади домашните си. Имаше много за четене, но това не беше проблем. Джена обичаше да чете.
Разбира се, не можеше да признае това пред никого. Щеше да бъде зле за репутацията й…