— Ако ще крещите, мадам, моля ви, затворете вратата.
Мадам бързо изпълни заръката и на Аманда не й остана време да се промъкне вътре, преди вратата да се затръшне. Жалко, защото ставаше интересно. Мадам определено приемаше работата си много сериозно. А Аманда все още не бе напълно сигурна каква точно е работата на учителката.
Забрави за библиотеката и започна да броди из коридорите, търсейки някой или нещо интересно, или да й се удаде възможност да наблюдава незабелязано. Когато попадна на Кейти и Бритни, получили разрешение за излизане в коридора, тя ги последва и влезе в тоалетната с тях. Поне щеше да навакса с най-новите клюки.
Загледа с копнеж, докато двете й приятелки спазваха ритуала, който изпълняваха винаги след обяда. Момичетата отвориха чантичките си с гримове и заоглеждаха лицата си в огледалото, за да установят кои части се нуждаят от освежаване на грима. И, разбира се, клюкарстваха.
Ала за Аманда бе пълен шок да чуе какво си говореха днес:
— Аманда наистина ме дразни — заяви Бритни. Аманда остана поразена. Бритни се извърна и огледа тоалетната. — Има ли някой тук?
Кейти се приближи към кабинките и надникна под вратите.
— Никой няма.
— Имах усещането, че някой ни подслушва — продължи разговора Бритни. — Просто Аманда си мисли, че е толкова… сещаш ли се? Хубаво де, купила си е някакви нови червени обувки тип пантофки. Налага ли се непрестанно да ни натяква колко са скъпи?
— Винаги прави така — вметна Кейти. — Сякаш иска да ни покаже на всяка цена, че има повече пари от нас. Това не е готино.
Аманда остана слисана и напълно объркана. Какъв беше смисълът да си купуваш нови неща, ако никой не узнава колко скъпи са те? Винаги бе мислела, че приятелките й са впечатлени от цените на дрехите й.
— А как само се подигра на ризата на Шанън, онази с цветята, само защото майка й ги е избродирала собственоръчно — продължи Бритни. — Между нас казано, на мен ми се видя сладка.
— И на мен — рече Кейти.
Значи така говореха приятелките й за нея зад гърба й! И тъкмо в този миг Другата-Аманда влезе в тоалетната.
— Момичета, забравих да ви покажа — каза тя. — Вижте какво си купих вчера от „Сефора“.
Аманда доби усещането, че гледа любителско клипче, докато Другата-Аманда отваряше чантичката си и изваждаше малка кутийка.
— Това е туристически комплект за гримове с всичко необходимо, събрано на едно място. Вижте, дори си има мънички четчици и всичко останало. Беше суперскъп, но просто трябваше да си го купя.
— О, много ми харесва! — възкликна Бритни.
— Толкова е сладък! — ахна и Кейти.
„Двуличници такива“, възмути се Аманда.
В тоалетната влезе още едно момиче и тя се възползва от възможността да излезе. И понеже нямаше какво друго да прави, се запъти към стаята на деца с дарба.
Първа стигна там, ала мадам бе вътре със стажантката.
— Бих искала днес да започна с хипнотичните сеанси — тъкмо казваше Серена.
— Съжалявам — отвърна мадам, въпреки че не звучеше, все едно съжалява. — Днес имам да предавам много сложен урок. Няма да остане време.
Серена се усмихна.
— Господин Джаксън ми обясни, че мога да взимам учениците един по един и да работя поединично с тях в съседната стая, която не се ползва. Така че това няма да попречи на занятието.
— Ала ученикът, който отсъства, ще пропусне упражненията с останалите — запротестира мадам.
— Но замислете се само за потенциалните ползи, мадам. Вашата цел е да научите децата да се справят със своите… със своите особености. Проведени са множество проучвания, според които хипнозата може да влияе върху способността на човек да контролира лошите навици.
Аманда се възползва от възможността да се прокрадне от другата страна на бюрото и да огледа добре Серена. Честно казано, не можеше да разбере защо мадам се притеснява толкова много от младата жена. Добре де, Серена беше настоятелна, ала защо бе така подозрителна? Нима се опасяваше, че учениците ще харесат повече Серена като учител, отколкото нея самата? Ала мадам не изглеждаше като човек, загрижен за популярността си.
Пристигаха и другите ученици и мадам заговори по-спокойно на Серена:
— Техните навици, както ги наричате, не са лоши.
— Е, знаете какво имам предвид — отвърна стажантката. — А и имам позволението на господин Джаксън да проведа тези сеанси.