Мадам стисна устни. Сетне кимна.
— Добре, госпожице Ханкок.
— Наричайте ме Серена.
Мадам огледа стаята.
— Чарлс, моля те, върви с госпожица Ханкок и съседната стая.
— Не искам да ходя с нея — измърмори Чарлс.
— Стига, Чарлс, няма от какво да се боиш — лъчезарно го увери Серена. — Ще бъде забавно!
Жената стисна дръжките на инвалидната му количка и го избута извън стаята.
— Тя ще хипнотизира ли Чарлс? — попита Емили, когато двамата излязоха.
— Ще се опита — отвърна мадам. — Но не всички хора се поддават на хипноза. Различните индивидуалности може би имат… различни реакции.
На Аманда й се стори, че зърва лека усмивчица на лицето на мадам, ала изчезна прекалено бързо, за да бъде сигурна.
— Да видим сега — продължи учителката, оглеждайки отново стаята. — Днес има отсъстващи. Мартин е болен от грип, майка му се е обадила в канцеларията. А Трейси…
Джена я прекъсна:
— Трейси е тук, мадам. Убедена съм.
— Благодаря ти, Джена, но нима се налага да ти припомням, че не е възпитано да четеш мислите на Трейси без нейно позволение? Или нечии други мисли. Сега…
Ала отново бе прекъсната, този път от трясък, разтресъл цялата стая.
— О, боже — рече мадам. — Мисля, че хипнозата е разгневила Чарлс.
Миг по-късно вратата се отвори и разярената Серена нахлу вътре, следвана от Чарлс, който този път сам управляваше инвалидната си количка.
— Това… това хлапе накара стола ми да се прекатури! — ядно обясни стажантката.
— О, боже, това не е възпитано, Чарлс — сгълча го мадам, ала тонът й бе мек и Аманда можеше да се закълне, че зърва доволно пламъче в очите й. — Госпожице Ханкок, тоест, Серена, защо вместо това не отведете Кен?
Серена я изгледа кръвнишки.
— Не, мисля да повикам нея — рече и посочи Емили.
— Както желаете — хладно отвърна мадам.
Изражението на стажантката рязко се смени, усмихна се сладко-сладко на съученичката им.
— Нали нямаш нищо против, Емили?
Аманда загледа как излизат и се запита дали хипнозата на Серена може да помогне на нея самата. Може би ако изпадне в безсъзнание, Серена щеше да успее да стигне до истинската Трейси вътре в нея и да я накара да се върне на повърхността…
Чу глас в ухото си:
— Или пък хипнозата завинаги ще те превърне в Трейси. Няма ли да ти хареса това?
„Млъквай, Джена“, яростно си помисли Аманда. „И не ми се подигравай. Помогни ми!“ След секунда се съсредоточи колкото можеше по-силно върху последните думи: „Моля те!“
Като че отне ужасно дълго време, преди момичето, седящо зад нея, отново да прошепне в ухото й:
— Добре.
10
— Не го правя заради теб — каза й Джена. — Искам да помогна на Трейси. Уверена съм, че и на нея не й се харесва особено.
Прочете мислите на Аманда.
„Да бе, както и да е. Просто го направи.“
— И не ми нареждай! Не ми пука дали си Госпожичка Важна Аманда Бийсън, на мен не може да заповядваш.
Джена едва ли не се изненада от смиреността в мисления отговор на Аманда. „Добре, извинявай. Къде отиваме?“
— Вкъщи.
„Дано никой от гадните й приятели не е там.“
— Не се тревожи, у дома няма никого — сопна й се Джена.
Беше денят, в който пускаха новите лотарийни фишове. Майка й винаги бе готова да стои на опашката с часове. Помисли си, че усилието трябваше да й донесе повечко късмет.
„Ако обичаш, би ли изключила малката си дарба? Имам право на неприкосновеност в собствените си мисли.“
— Сякаш ще ми е интересно нещо, което става в твоя малък мозък.
„Тогава спри да го четеш!“
Джена се опита. Ала не можа да пренебрегне реакцията на Аманда, когато завиха зад ъгъла.
„Олеле! Тя живее в Бруксайд Тауърс! Гадост!“
Жалко, че Аманда не можеше да прочете нейното съзнание — иначе щеше да узнае, че я нарича с всяка лоша, обидна дума, която някога бе измисляна. Ала Джена продължи да си напомня, както бе казала и на Аманда, че прави това заради Трейси. Затова си замълча.
Но защо бе така решена да помогне на Трейси? Двете не бяха приятелки, познаваха се само благодарение на часа за деца с дарба. И Джена не знаеше нищо за Трейси, понеже съученичката й не говореше много дори когато бе видима.