И тогава разбра, че Аманда си отива.
— Чакай! — викна й тя.
Майка й я погледна озадачено.
— Какво каза, сладкишче?
Джена въздъхна и опита да задържи мислите на Аманда-Трейси, докато момичето излизаше от апартамента. Съжалението още се долавяше, но сега то бе примесено с друго чувство и Джена съвсем се обърка. Чувство й се стори нещо като… страх.
Това пък какво значеше?
11
Аманда не спря да си поеме дъх, докато Бруксайд Тауърс не изчезна от погледа й и не се почувства в безопасност. Дори не й се вярваше, че за малко да се забърка в още по-сериозни неприятности в този квартал. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе да съчувства на Джена. Да се превърне в Джена Кели за нея бе не по-малко отблъскващо от това да бъде Трейси Девън. Джена определено не можеше да се похвали с по-хубав живот от Трейси. Поне Девън живееше в хубава къща, където имаше храна в кухнята. И си имаше двама нормални родители.
Е, донякъде нормални. Бяха нормални със седемзначките. Ала с Трейси… Аманда не можеше съвсем да го разбере. Хубаво де, Трейси беше зубър и нямаше никакви приятели, но нима родителите не трябва да обичат децата си безрезервно, дори да са жалки? Колкото повече размишляваше за това, толкова повече осъзнаваше, че не Седморката на Девън са виновни за окаяното положение на съученичката й. Виновни бяха родителите.
В този миг въобще не бе в настроение да се срещне с тези родители, макар да не можеха да я видят. Затова реши да се възползва от невидимостта си и да навести мястото, за което се бе опитвала да не мисли.
Наистина ли беше изминала само една седмица, откакто напусна дома си? Имаше чувството, че е било преди много време. Странно, но беше забравила колко красива е къщата им. Аманда застана в края на алеята, просто за да се порадва на дома си.
Сетне затаи дъх. Ето я и нея самата — Аманда Бийсън, придружавана от Кейти и Бритни. „Леле, само ако знае какви ги говорят тези двете за нея в тоалетната!“ — помисли си тя. После забърза, за да влезе в къщата заедно с момичетата.
В коридора се появи майка й, дошла да ги посрещне.
— Здравей, миличка. Здравейте, момичета.
Другата-Аманда не си направи труда да поздрави.
— Мамо, умираме от глад. Има ли нещо за ядене?
— Разбира се, че има! Направих ти курабийки с шоколадови парченца.
— Вкусно — припяха Кейти и Бритни, ала Другата-Аманда тропна с крак.
— Мамо! Знаеш, че съм на диета! Защо си направила курабийки?
— Аманда, мила, няма нужда да се подлагаш на диета — запротестира майка й, докато следваше момичетата към кухнята.
— Ох, ти пък какво разбираш? — измърмори Другата-Аманда.
„Леле, колко е груба!“, помисли си Аманда. Ала нима и тя не говореше по този начин?
— Момичета, искате ли мляко с курабийките? — попита майката на Аманда, отвори хладилника и извади кутията.
— Мамо! Не може ли да ни оставиш насаме, моля-я-я те!
Аманда зърна раздразнението, изписано по лицето на майка си, ала въпреки това жената не каза нищо. Навярно не искаше да я излага пред приятелките й. Толкова беше внимателна.
Още щом майка й излезе, Другата-Аманда попита:
— Момичета, казах ли ви какво направих на Трейси Девън в часа по физическо? Казах й, че видях как от косата й изпълзяла буболечка!
Бритни и Кейти избухнаха в смях. След като стана свидетел на казаното от двете момичета в тоалетната след обяда, Аманда вече знаеше, че се преструват на развълнувани от злобата на приятелката си. Двете бяха такива лицемерки! Повече не й се слушаше. Отправи се към вратата и тогава й хрумна друга мисъл. Изтича на горния етаж и влезе в стаята си, отвори дрешника и грабна любимите си червени обувки тип пантофки. Не беше истинска кражба, каза си тя. Все пак си бяха нейни.
Когато се върна в дома на Трейси, вече минаваше шест часа и, понеже още беше невидима, никой не разбра, че се е прибрала. Ала отсъствието й очевидно не се бе отразило по никакъв начин на домочадието. Всъщност в къщата ставаше нещо — бяха дошли репортерка и нейният екип. Седморката на Девън бяха облечени в еднакви розови роклички. Явно беше, че майката на Трейси е ходила на фризьор, и дори баща й се бе прибрал по-рано от работа тази вечер.
Всички се бяха събрали в дневната и Аманда застана в ъгъла, за да разбере какво става. Пред камерата се беше изправила и говореше привлекателна жена: