— Промяната след раждането на многобройни близнаци в едно семейство е огромна, както от финансова гледна точка, така и от емоционална. Госпожо Девън, какво се случи със семейството ви след раждането на седемзнаците?
Майката на Трейси се засмя тихо и звънливо.
— Е, както можете и да предположите, животът ни се промени. Двамата с Джордж често излизахме на вечеря заедно, ходехме и на театър. Сега не можем да си позволяваме това толкова често.
— Тази вечер ще излезем — добави господин Девън — за пръв път от раждането им.
— Сега излизате по-рядко от финансови съображения ли? — попита журналистката.
Госпожа Девън погледна обидено.
— Не, в това отношение нямаме никакви проблеми. Ала е много трудно да се намери детегледачка, когато в дома има седем деца.
„Осем“ — поправи я мислено Аманда. „В дома има осем деца.“ Трейси може и да не беше симпатично малко детенце и навярно не се нуждаеше от детегледачка, ала това не означаваше, че не съществува.
Господин Девън додаде:
— Разбира се, нямахме нищо против да жертваме социалния си живот. Когато имаш седем дъщери, в дома ти винаги е веселие!
„Осем дъщери! Какво им става на тези хора? Въобще ли не им пука за Трейси? Да не би да са я забравили?“ Аманда наистина започваше да се дразни от тях.
— Мислили ли сте да имате още едно дете?
— Божичко, не — отвърна госпожа Девън. — Седем е предостатъчно!
Ето сега вече Аманда кипеше и не успя да се сдържи:
— Осем! Имате осем деца!
Един от операторите изкрещя, а друг мъж викна:
— Стоп! Какво стана?
Очите на оператора бяха ококорени и човекът посочи към Аманда.
— Това… това момиче! Тя просто се появи от нищото!
Значи отново беше станала видима. Какво облекчение. Но не и за оператора. Лицето му бе бледо и ръката му трепереше, докато сочеше.
— Казвам ви истината. Прегледайте записа, нямаше я преди секунда.
— Не ставай смешен — каза му другият мъж. Просто не си я видял да влиза. — Непознатият се вгледа в Аманда. — Ти коя си всъщност?
— Аз съм Трейси Девън, по-голямата сестра на Седморката на Девън.
Режисьорът явно остана слисан.
— Наистина ли? — попита той момичето. Сетне се обърна и към журналистката: — Не знаех, че имат още едно дете. А ти?
Жената заговори на родителите на Седморката:
— Не мисля, че сте споменавали някога друго дете. — После попита и Аманда: — Мила, как каза, че ти е името?
— Трейси — отвърна тя и ядно се вторачи в родителите на съученичката си. — Помните ли ме?
Господин Девън изглеждаше объркан.
— Разбира се. Не ставай глупава…
И госпожа Девън се обади:
— Мислехме, че се интересувате единствено от седемзнаците. Трейси е първото ни дете. Тя е на дванайсет.
— На тринайсет! — поправи я Аманда. И тогава осъзна нещо — разбра защо специалната дарба на Трейси бе изчезването. Всъщност нея никой не я виждаше, затова и беше избледняла. След като никой не си правеше труда да й обръща внимание, тогава защо й беше да се мъчи да стои видима?
— Искаш ли да те интервюираме, Трейси? — попита журналистката. — Бих искала да чуя как твоите седем еднояйчни сестрички са повлияли на живота ти.
„Аз нямам живот“ — рече си Аманда. „Искам да кажа… Трейси няма живот.“ А и нямаше нищо, което да иска да сподели за Седморката на Девън — та тя дори не ги познаваше.
— Не, не искам — отвърна.
Ако си беше у дома, собствените й майка или баща щяха да я поправят: „Не, благодаря.“ Аманда хвърли поглед на родителите. Както винаги не й обръщаха внимание. Двамата просто си стояха и изглеждаха напълно смутени.
Седморката на Девън също я зяпаха. Навярно се бяха изумили от това, че сестра им е проговорила или че други хора са заговорили нея. Аманда устоя на желанието да им се оплези и да ги изгледа лошо. Все някой трябваше да поеме вината за нещастния живот на Трейси! Без да каже и дума повече, излезе от дневната и изтича на горния етаж.
Хвърли се на леглото на Трейси и заобмисля ситуацията си — не, ситуацията на Трейси. Не беше правилно и не беше честно. Аманда тупна възглавницата от възмущение. Дори се зачуди дали въпреки всичко животът на Трейси не бе по-лош от живота на Джена. Поне Джена имаше майка, която, изглежда, я обичаше.
Ала онова, което наистина я ядосваше, бе фактът, че Трейси не правеше нищо, за да промени нещата. Тя просто ги оставяше да я пренебрегват и единственото, което знаеше, бе да изчезва.