— Аз, ъ-ъ, няма къде да остана. Мога ли да спя тук? За една-две вечери?
В стаята на Трейси имаше две легла.
— Да, предполагам. Защо няма къде да спиш?
Джена извърна поглед към другата страна на стаята.
— Заради майка ми… Поканила си е приятели. Явно ще си направи едно от нейните партита. Което означава, че аз въобще няма да мога да спя.
— О! — Аманда я погледна любопитно. — Това случвало ли се е и преди?
Съученичката й кимна.
— Миналата седмица. И шумът ме държа будна цялата нощ. Понякога просто отивам на гарата и стоя със Слъг и останалите. Ала сега… не знам, просто не исках.
— Те и без това сигурно са в затвора, задето се опитаха да откраднат от „Таргет“ — делово заяви Аманда. — Знаеш ли, Джена? Мисля, че ти дори не харесваш онези хора. И се обзалагам, че никога нищо не си открадвала през целия си живот.
Джена отправи възмутен поглед към нея.
— Защо мислиш така?
— Защото не мисля, че си толкова лоша, колкото се преструваш. А и ако беше крадла, навярно щеше да имаш повече храна у дома.
Джена пребледня.
— Не ме съжалявай. Да не си посмяла да ми съчувстваш.
— Не се тревожи. Няма и не искам — с чувство отвърна Аманда. — Не искам живота ти повече от този на Трейси.
Джена се изненада.
— Нали не казваш, че искаш да крадеш моето тяло!
Аманда се изправи и закрачи из стаята.
— Не аз вземам тези решения. — Необходимостта да поговори с някого, да сподели, бе неустоима. И поне не я интересуваше какво мисли за нея Джена. — То просто се случва, когато ми стане мъчно за някого. Така и се озовах в тялото на Трейси.
— Да, прочетох това в мислите ти и все още не мога да го повярвам — заяви Джена. — Ти все още си Аманда Бийсън, най-гадното момиче в училище, нали така?
— Точно затова съм най-злата! — викна Аманда. — Не мога да си позволя да съчувствам на хората, защото мога да се озова в техните тела! Да не мислиш, че искам да бъда Трейси Девън? Или пък теб?
Джена все още стоеше с отворена уста. Ала единствената дума, която излезе навън, бе:
— Леле!
— Точно — съгласи се другото момиче. — Видя ли? Не съм идеалната принцеса, за която ме мислиш.
— Аз никога не съм си мислела, че си идеална — измърмори Джена.
— Пък ти не си хулиганката, за която те взимах — добави Аманда.
— Настина бях в изправително училище — възрази Кели.
— Защо те пратиха там?
Съученичката й отново отвърна поглед.
— Защото бях с едни мизерници, които продаваха наркотици. Ченгетата нахлуха в къщата, където бяхме, и някой ми пъхна дрога в джоба.
Аманда кимна самодоволно.
— Знаех си, че не се лъжа за теб. Ти си преструвана.
— Като тебе — изтъкна Джена.
Аманда повдигна рамена и в стаята се възцари продължителна тишина. Най-сетне Джена отново заговори:
— Сещаш ли се какво ти разказвах за Серена и хипнозата? Как ме накара да разбера дали онзи я харесва? Е… не мисля, че в действителност се интересува от него. Според мен има нещо друго. Не можах да прочета мислите й, но добих усещането, че крие тайни.
Аманда кимна.
— Да, и аз мисля, че е странна.
Джена я изгледа присмехулно.
— Знаеш ли какво? Ние с теб си приличаме.
— Да, може би — отговори Аманда. — Но това не значи, че ще станем приятелки — бързо добави.
— Разбира се, че не — увери я Джена.
— Добре. — Аманда се изправи. — Да отидем в кухнята и да си намерим нещо за ядене. А и да кажа на майката на Трейси, че ще поостанеш.
— Ами ако не позволи? — попита Джена.
Аманда се усмихна.
— Ще й се наложи да свикне с друга дъщеря. Такава, каквато винаги получава своето.
14
На следващия ден в часа за деца с дарба нямаше отсъстващи и Серена имаше възможност да избира измежду всички ученици.
— Е — каза й мадам, — вече се видяхте с Чарлс, Емили, Кен и Джена, значи остават Трейси, Мартин, Сара и Картър.
„Не искам да съм аз“ — примоли се безмълвно Аманда. Все някак трябваше да избегне срещата със Серена. Кой знае какво можеше да издаде, докато е под хипноза?
Мадам не остави избора на стажантката.
— Бих искала да прекарате известно време с Картър, госпожице Ханкок.