— Упражнявам се, за да съм готова, когато се превърна в себе си — изясни й Аманда.
Джена въздъхна и се облегна в седалката си. Харесваните момичета все така си оставаха загадка за нея и това, че опозна Аманда, не й помогна да ги разбере по-добре. И макар че обеща на съученичката си да не чете мислите й без нейно разрешение, Джена не устоя на изкушението. Затвори очи и се съсредоточи.
„Дано да успее да намери нова помощничка тази седмица. Искам в събота да ме изведе на пазар. Не че имам против да гледам децата. Санди и Манди са забавни, а съм много привързана към Ранди. Не мога да ги мразя, не е тяхна вината, че аз не получавам достатъчно внимание. Вината е на родителите ми, както и моя собствена.“
Джена се обърка. „Тя“ очевидно беше госпожа Девън, ала кой тогава беше „аз“. И тогава момичето ахна.
— Какво? — попита я Аманда.
— Виж сега, не ми се ядосвай, но прочетох някои мисли.
Аманда явно се раздразни.
— Ей, ама ти обеща…
— Чакай — прекъсна я Джена. — Не смятам, че бяха твои мисли. Май че подслушвах Трейси!
Аманда ококори очи.
— Настина ли? За какво си мислеше тя? Да не би да се готви да се върне?
— Беше нещо за това, че искала майка й да я изведе на пазар в събота. И някакви работи за малките й сестри и как много харесвала Ранди.
Аманда посърна.
— Ох.
— Мислех, че ще се зарадваш! Щом мога да чета мислите на Трейси, значи завръщането й наближава, нали така?
— Това не са мисли на Трейси — тъжно обясни Аманда. — Мои са.
Джена рязко си пое въздух.
— Леле! Знаеш ли какво значи това? Може би ти и Трейси… Може би вие се сливате. Сещаш се, може би ставате една личност. Трейси-Аманда Девън-Бийсън. Еха! Ама че име!
— Млъквай! — изсъска Аманда бясно. — Просто си затваряй тъпата уста!
Джена не се обиди от острия тон на съученичката си. Стори й се, че сега започва да разбира. Аманда беше уплашена.
Когато пристигнаха в училище, двете момичета се разделиха, ала Джена не престана да мисли за Аманда. Донякъде дори се надяваше подозренията й да се окажат истина — да се окаже вярно, че Трейси поглъща Аманда или обратното. Защото нямаше как да не признае, че харесва Аманда. Завиждаше на самоувереността й и се възхищаваше на начина, по който Аманда обръщаше живота на Трейси.
И Аманда бе запалила искрица надежда у Джена, че в лицето на Аманда-Трейси щеше да намери приятел, който да й помогне да подобри собствения си живот.
Настроението на Аманда явно се бе пооправило, когато отново се срещнаха в часа за деца с дарба.
— Мисля днес доброволно да поискам да работя със Серена — довери Аманда на Джена.
— Шегуваш се! Казах ти, тя и пет пари не дава за нас, просто иска да ни използва.
— Знам — рече Аманда. — Тя определено е странна. Но се питам дали хипнозата не е отговорът. Дали, ако влезе достатъчно дълбоко в съзнанието ми, няма да намери Трейси, разбираш ли?
— Не знам — призна Джена. — Предполагам, че си заслужава да опиташ.
Ала Джена таеше сериозни съмнения, че стажантката ще успее да свърши нещо значимо. Кен влезе в стаята и седна до нея. Джена се обърна към него и попита:
— Какво стана по време на срещата ти със Серена?
Аманда също се обърна, за да слуша.
Кен се засмя.
— Беше пълна глупост. Опита се да ме накара да се свържа с пра-прабаба й, за да разбере къде старицата е скрила бижутата си, преди да почине.
Джена погледна Аманда победоносно.
— Видя ли? Интересува се само от себе си. Няма да ти помогне.
— С какво да ти помогне? — попита Кен.
— С нищо, абсолютно с нищо. Забрави и си гледай работата — тросна се Аманда, хвърляйки убийствен поглед към Джена.
Тя обаче повече се интересуваше от реакцията на Кен след отговора на Аманда. А той явно се стресна и Джена не можеше да го вини. Това избухване не бе никак типично за Трейси.
Както обаче се оказа, не бе нужно Аманда да предлага доброволно себе си. Този ден стажантката не дойде в час.
— Къде е Серена? — Джена попита мадам.
— Доколкото знам, обадила се е, за да каже, че е болна — отвърна учителката.
Мадам всъщност изглеждаше малко притеснена, което се стори странно на Джена. Опита се да разбере какво си мисли преподавателката, ала както винаги не успя да долови нищо.